Ю Несбьо - Пентаграма

Най-после моментът настъпи!

Разнесе се бученето на домофона. Тя се поколеба за миг. Последен шанс за отстъпление. Отметна назад глава и отвори вратата.

Той я чакаше на прага с питие в ръка.

— Послуша ме, нали? — попита той. — Не каза на никого, че идваш при мен?

— Естествено, да не си луд? — забели очи тя.

— Кой знае — отвърна той и отвори широко вратата. — Влизай и се запознай с Галатея.

Тя се засмя, макар да не разбра какво има предвид той. Засмя се, макар да предчувстваше нещо ужасно.

Хари намери къде да паркира, изгаси двигателя и слезе от колата. Запали цигара, огледа се. Улиците бяха пусти, хората май се бяха прибрали по домовете си. Следобедните безобидни облаци се разстилаха по цялото небе като синьосива покривка.

Тръгна покрай изрисуваните с графити жилищни сгради и стигна до входната врата. Установи, че от цигарата му е останал само филтърът и я хвърли. Позвъни и зачака. Ръцете му се потяха от жега. Или от страх? Погледна часовника и се постара да запомни точно кога влиза.

— Да? — сопна се глас.

— Добър вечер, Хари Хуле съм.

Не последва отговор.

— От полицията — прибави той.

— Да, сетих се. Извинете, разсеях се. Влизайте.

Раздаде се бръмчене от домофона.

Хари изкачи стъпалата с бавни крачки.

Двете го чакаха на вратата.

— Побързайте — подкани го Рут. — Съвсем скоро ще се разрази.

Хари се спря на стълбището пред тях.

— Бурята — уточни Орлицата на Тронхайм.

— А, да — Хари отри длани о панталоните си.

— Как да ви помогнем, Хуле?

— Като хванем убиеца-велокуриер.

Тоя, свита в ембрионална поза, наблюдаваше отражението си в подпряната на стената откачена врата с огледало. Слушаше звука от душа на долния етаж. Той измиваше следите от нея. Тоя се обърна. Леглото беше приело формата на тялото й. Погледът й падна върху снимката. Двамата се усмихваха към фотоапарата по време на почивка, сигурно във Франция. И тялото му беше студено. Хладно, стегнато и мускулесто за мъж на неговите години. Особено задникът и бедрата. Обясни, че дължи фигурата си на кариерата си на танцьор. В продължение на петнадесет години тренирал мускулите си, нямало как да се изличат.

Тоя погледна черния колан на панталоните му върху пода.

Петнадесет години. Няма как да се изличат.

Обърна се по гръб, отмести се по-нагоре на леглото и чу как водата забълбука от вътрешността на дюшека. Сега всичко ще се промени. Тоя се превърна в послушно момиче. Стана изпълнителна, точно каквато я искаха мама и татко. Като Лисбет.

Подпря глава о стената и потъна в леглото. Нещо между лопатките на раменете я погъделичка. Все едно се возеше на лодка по реката. Откъде ли й хрумна такава мисъл.

Вили я помоли да използва дилдо, докато той гледа. Тоя вдигна рамене. Нали вече е послушна. Той отвори ковчежето с инструменти. Тя затвори очи, но въпреки това видя под клепачите си слънчевите лъчи, процеждащи се през цепнатините на дъските в плевнята. А когато той свърши в устата й, усети вкус на силаж. Но не каза нищо, нали вече е изпълнителна.

Така съвестно се държа и докато Вили я наставляваше да говори и пее като сестра си. Да усвои нейната походка и смях. Вили връчи на гримьорите снимка на Лисбет със заръката да постигнат максимална прилика. Тоя не успя единствено да наподоби смеха на Лисбет и Вили я помоли да не се опитва. Понякога Тоя се питаше дали усилията му действително са свързани с достоверното пресъздаване на образа на Илайза Дулитъл, или просто отчаяно страда по Лисбет. И ето я тук. А вероятно и тази случка е свързана Лисбет. Както за него, така и за Тоя. Какво спомена Вили? Похотта се устремява към най-ниското?

Нещо пак я прободе между лопатките и тя се обърна с раздразнение.

Лично на Тоя — ако е напълно искрена — Лисбет не й липсваше кой знае колко. Не че новината за безследното изчезване на сестра й не я шокира както всички останали, но то откри нови възможности пред нея. Започнаха да вземат интервюта от нея, а току-що поканиха „Spiimin’ Wheel“ да изнесе серия от възпоменателни концерти в памет на Лисбет. А сега изпълнява и главната роля в „Моята прекрасна лейди“, която освен всичко друго се превърна в една от най-успешните постановки. На коктейла след премиерата Вили каза, че Тоя трябва само да се подготви за предстоящата слава. Ще се превърне в звезда, в дива. Мушна ръка под гърба си. Какво е това, дето я боцка? Някаква бучка по чаршафа. Изчезва, щом я натисне, но после отново се появява. Сега ще разбере какво е.