Ю Несбьо - Пентаграма

— В такъв случай е сгафил. Освен ако не са го подслушвали и не се е опитал да ме предупреди.

— Гони те параноята, Хари.

— Възможно е, но откъде знаеш…

— … че не са по петите ти. Вече го чух. Защо не се свържеш с друг журналист?

— Нямам им доверие. Освен това според мен не бива да звъним повече от този мобилен телефон. Ще го изключа. Сигналите могат да се използват за проследяване.

— А? Валер няма откъде да знае какъв телефон използваш.

Зелената светлина от екрана на телефона изгасна и Хари го пусна в джоба на якето си.

— Очевидно не си даваш ясна сметка докъде се простират възможностите на Том Валер, Сивертшен. Според уговорката ми с моя приятел, шофьора на такси, той трябваше да се обади от уличен автомат между пет и шест часа, ако всичко е наред. Да си чул телефонът да звъни?

— Не.

— Следователно е възможно да са разбрали за телефона. Приближава се.

— Казвал ли съм ти колко често повтаряш едно и също, Хари? — изпъшка Свен. — А освен това ми прави впечатление колко минимални усилия полагаш да се измъкнем от тази каша.

В отговор Хари издуха дебело кръгче към тавана.

— Започва да ми се струва, че искаш да ни намери. Всичко останало е за камуфлаж. Целта ти е да ме убедиш колко е важно да се скрием на сигурно място, за да го подмамиш да тръгне по петите ни.

— Интересна теория — промърмори Хари.

— Експертът от „Норвежки мелници“ потвърди опасенията ти — съобщи Беате в слушалката и махна на Бьорн Холм да излезе от кабинета й.

По пращенето се досети, че Хари се обажда от уличен телефон.

— Благодаря ти за помощта — отвърна той. — Точно това ми беше нужно.

— Наистина ли?

— Надявам се.

— Току-що се обадих на Улауг Сивертшен, Хари. Не е на себе си от безпокойство.

— Мм.

— Не само заради сина си. Тревожи се за наемателката си: заминала на почивка за уикенда и не се прибрала. Не знам какво да й кажа.

— Възможно най-малко. Вижда му се краят.

— Обещаваш ли?

Смехът на Хари наподобяваше сухата кашлица на картечница:

— Да, това мога да ти го обещая.

Стационарният телефон изпращя.

— Имаш посещение — обади се носов женски глас.

Беате знаеше, че въпросната дама е охранител, понеже минаваше четири часа. След известно време, прекарано на партера, гардовете започваха да говорят носово като рецепционисти.

Беате натисна копчето на поостарелия апарат.

— Заета съм, помоли ги да изчакат.

— Добре, но т…

Беате изключи вътрешната линия.

— Само мрънкат — обясни тя.

Зад пукащия в мембраната дъх на Хари Беате чу шум от спиращ автомобил и загасване на двигател. В същия миг светлината в кабинета й сякаш се промени.

— Трябва да затварям — съобщи Хари. — Имам спешна задача. Ще се обадя по-късно. Ало? Беате?

Тя затвори. Гледаше към вратата.

— Е? — попита Том Валер. — Не казваш ли „чао“ на приятелите си?

— На рецепцията не те ли помолиха да изчакаш?

— Направиха го.

Том Валер затвори вратата, дръпна шнура, белите щори се свлякоха над прозореца и закриха изгледа. После заобиколи бюрото й, застана до стола й и погледна надолу.

— Какво е това? — попита той и посочи две слепени стъклени пластини.

— Според хората от лабораторията семена — отговори Беате и си пое въздух през носа.

Той погали кожата й с пръст.

— Престани — сопна се тя със сподавен гняв. — Дръпни си ръката.

— Ау, не ти ли е приятно? — престори се на учуден Валер. Вдигна ръце, обърнати с дланите към Беате, и се усмихна: — Преди май ти харесваше, Льон?

— Какво искаш?

— Да ти дам шанс. Дължа ти го.

— Така ли? И защо?

Тя наклони глава и го погледна. Той навлажни устни и се надвеси над нея:

— Заради безусловното ти подчинение и заради тясната ти студена путка.

Тя замахна да го удари, но той хвана китката й във въздуха, изви ръката й на гърба и я дръпна нагоре. Тя се задъха, политна напред на стола и за малко не си удари челото в бюрото. Гласът му свистеше в ухото й:

— Давам ти шанс да не си изгубиш работата, Льон. Знаем, че Хари ти е звънил от телефона на таксиджията. Къде е той?

Тя простена. Валер дръпна ръката й още по-нагоре.

— Знам колко боли и че въпреки това няма да си отвориш устата. Това го правя за собствено удоволствие. И за твое.

Притисна слабините си към нея. Кръвта зашумя в ушите й. Беате прецени разстоянието и се катурна напред. Главата й се удари в кутията на интеркома и твърдата пластмаса изпука.

— Да? — обади се носов глас.

— Веднага прати Холм — изстена Беате с буза, опряна в подложката за писане.