Ю Несбьо - Червеношийката

— Добре, де, Йелтен. Успокой се, само попитах.

Елен се опита да изпълни съвета му. Да диша равномерно и да мисли само за уличното движение около себе си. Зави надясно и пак наляво към гаража на полицията. През целият път усещаше изпитателния поглед на Том.

След срещата с Ракел Фауке Хари не погледна часовника нито веднъж. Даже пообиколи насам-натам с Линда и се запозна с неколцина колеги. Разговорите вървяха мъчително. Питаха го каква длъжност заема, а след отговора общуването вече не вървеше. Вероятно по неписано правило в ПСС не бива да се задават много въпроси. Или пък просто не им дремеше. Още по-добре! И той не проявяваше особен интерес към тях. Върна се на мястото си пред тонколоната. На няколко пъти мерна червената й рокля. Доколкото успяваше да прецени, тя обикаляше и вече не разговаряше с никого. Не бе танцувала, в това бе почти сигурен.

Боже мой, държа се като някой тийнейджър , помисли си той.

Все пак погледна часовника. Девет и половина. Какво пречи да се приближи до нея, да каже няколко думи, да види какво става. И ако не става нищо, да подвие опашка, да изтърпи танца, обещан на Линда, и да се прибере у дома. Ако не става нищо ли? Какво си въобразява той? Та тя е омъжен полицейски инспектор. Има нужда от питие. Не. Пак погледна часовника. Изтръпна при мисълта за обещания танц. Към къщи. Повечето колеги вече бяха развеселени и пияни. Но дори и трезви едва ли биха забелязали, че новият старши инспектор с офис в дъното на коридора е изчезнал. Най-добре да се втурне през вратата, да слезе с асансьора, навън дори го чака преданата му кола. А и Линда очевидно се забавлява на дансинга, притиснала до себе си млад полицай, който я върти с лека усмивка-закачливка.

— На концерта на „Рага“ на Юстивала хората танцуваха май по-лудо, не мислиш ли?

Хари усети как сърцето му заблъска в гърдите, щом чу плътния й глас до себе си.

Том стоеше до стола на Елен в офиса й.

— Извини ме, дето бях малко рязък в колата в центъра.

Тя не го чу да влиза и подскочи от уплаха. Все още слушалката в ръка, но не бе успяла да набере номера.

— О, няма нищо — махна с ръка тя. — Аз съм малко… нали знаеш.

— В предменструално настроение?

Вдигна очи към него и разбра, че той не се шегува, наистина искаше да прояви разбиране.

— Може би — отвърна тя. Защо е влязъл в офиса ми, та той никога не го прави?

— Дежурството свърши, Йелтен — кимна той към часовника на стената. Беше десет часа. — С колата съм. Ще те закарам.

— Благодаря, но първо трябва да говоря по телефона. Ти тръгвай.

— Личен разговор ли?

— Не, не, просто…

— Тогава ще те изчакам тук.

Валер се отпусна в стария канцеларски стол на Хари, който изскърца недоволно. Погледите им се срещнаха. По дяволите! Защо не каза, че разговорът е личен? Сега вече беше късно. Дали той разбра, че тя е открила нещо? Елен се опита да разтълкува погледа му, но щом я обзе паника, дарбата й сякаш изчезна. Паника ли? Вече знаеше защо никога не се чувства добре в компанията на Валер. Причината не се свеждаше нито до емоционалната му студенина, нито до възгледите му за жените, чернокожите, анархистите и хомосексуалистите, нито до склонността му да използва всяка законна възможност да употреби насилие. Нямаше да се затрудни начаса да изброи десетина други полицаи, които надминават Том Валер по тези пунктове, но в тях все пак бе успяла да открие нещо позитивно, заради което си струваше да общува. Положението с Том Валер обаче бе различно и тя знаеше защо; Елен се страхуваше от него.

— Впрочем. Може да почака до понеделник.

— Хубаво — изправи се той. — Да тръгваме тогава.

Валер караше една от онези японски спортни коли, които Елен оприличаваше на лоша имитация на ферари. Ергономичните седалки притискаха раменете, а тонколоните сякаш заемаха половината от вътрешното пространство. Моторът бръмчеше гальовно, а светлината от уличните лампи преминаваше светкавично през купето, когато пресякоха кръстовището. От колоните се точеше фалцет, който тя постепенно се научи да разпознава:

Принс. Принца.

— Ще сляза тук — Елен се насили да прозвучи непринудено.

— И дума да не става — Валер погледна в огледалото. Превоз от врата до врата. Накъде отиваме?

Тя устоя на желанието да отвори вратата и да побегне.

— Оттук наляво — посочи Елен.

Бъди си у дома, Хари.

— Намерихме го — Валер прочете името на улицата от табелата върху стената на къщата и зави.