Ю Несбьо - Червеношийката

— Извини ме, но не ме бива в разчитането на такива скрити сигнали, затова попитах дали това е флирт.

— Не бих си и помислила.

Той обви талията й с ръка и направи пробна танцова стъпка.

— Това е като да загубиш девствеността си — разсъждаваше той. — Но е неизбежно — едно от нещата, които всеки норвежец рано или късно трябва да преживее.

— За кое говориш? — засмя се тя.

— За танца с колежка на служебно парти.

— Не те принуждавам.

Той се усмихна. Където и да бе, дори и да свиреха „Птичия танц“ наобратно на укулеле 85 85 Хавайски струнен музикален инструмент, подобие на китара. — Б.пр. , би убил за този танц.

— Почакай, какво е това? — сепна се тя.

— О, не е пистолет и наистина се радвам да те видя. Но…

Хари извади мобилния си телефон от колана и я пусна, за да го остави на тонколоната. Тя го чакаше с отворени обятия.

— Дано тук да няма крадци — подхвърли той. Беше много стар виц в полицията, навярно го бе чувала стотици пъти, но все пак тя се засмя нежно до ухото му.

Елен изчака да чуе няколко пъти сигнала „свободно“, преди да затвори. После опита пак. Стоеше до прозореца и гледаше към улицата. Не виждаше кола. Не, разбира се, беше прекалено напрегната. Том сигурно вече е на път към леглото си. Или към нечие чуждо легло.

След три опита да се свърже с Хари тя се отказа и се обади на Ким. Звучеше уморено.

— Оставих таксито в седем тази вечер — измърмори той. — Шофирал съм цели двадесет часа.

— Само ще си взема душ. Исках просто да се уверя, че си у дома.

— Струваш ми се стресирана.

— Нищо сериозно. Идвам след четиридесет и пет минути. Между другото, ще ми трябва телефона ти. И ще остана до утре сутринта.

— Добре. Ще се отбиеш ли в „7-Илевън“, по пътя ти е, да ми купиш цигари?

— Става. Ще взема такси.

— Защо такси?

— Ще ти обясня по-късно.

— Нали знаеш, че е събота вечер? Забрави да се свържеше централата на такситата. А и за четири минути си при мен.

Тя се поколеба.

— Ей, Ким?

— Да?

— Обичаш ли ме?

Чу тихия му гърлен смях и пред погледа й изплуваха полузатворените, сънливи очи и възслабото, почти измъчено тяло под завивката в мизерната квартира с изглед към река Акершелва. Имаше всичко. И за миг тя почти забрави Том Валер. Почти.

— Свере!

Майката на Свере Улсен стоеше на най-долното стъпало и викаше с цяло гърло — имаше навика да го прави откакто той се помнеше.

— Свере! На телефона!

Викаше, сякаш има нужда от помощ, сякаш се дави или нещо подобно.

— Ще вдигна горе, мамо!

Той спусна крака от леглото, вдигна слушалката и изчака да чуе щракането — знак, че майка му е затворила.

— Ало?

— Аз съм.

Принс в далечината. Винаги Принс.

— Така си и мислех — отвърна Свере.

— И защо?

Въпросът го свари неподготвен. Дойде съвсем неочаквано и Свере се почувства в ролята на оправдаващ се, сякаш той дължи пари, а не обратното.

— Сигурно се обаждаш, защото си получил съобщението ми — подхвана Свере.

— Обаждам се, понеже оглеждам списъка с приетите повиквания на мобилния ми. Ето, звънил си на моя телефон и си говорил с някого в осем и половина тази вечер. За какво съобщение бълнуваш?

— За кинтите де. Закъсал съм, а ти обеща…

— С кого говори?

— А? С оная мацка на секретаря ти, де. Много яка, нова ли е…?

Не последва отговор. Само Принс като фон. You sexy motherfucker… 86 86 … Секси негодник такъв… (англ.). — Б.пр. Някой изключи рязко музиката.

— Кажи ми точно какво каза.

— Казах само, че…

— Не! Внимателно. Дума по дума.

Свере повтори казаното толкова старателно, колкото способностите му позволяваха.

— Досетих се, че е станало нещо такова — констатира Принца. — Току-що си разкрил цялата ни операция на външен човек, Улсен. Ако не запълним пробойната веднага, с нас е свършено. Схващаш ли?

Свере Улсен не разбираше нищо.

Принца обясняваше, че мобилният му телефон е попаднал в чужди ръце, а звучеше по същия спокоен начин.

— Не си чул телефонен секретар, Улсен.

— А кого тогава?

— Нека го наречем врага.

— „Монитур“ ли? Да не би някой да ни следи?

— Въпросната личност е на път към полицията. Твоята задача е да я спреш.

— Моя ли? Аз само си искам парите и…

— Млъквай, Улсен.

Улсен млъкна.

— Касае се за Делото. Ти си добър войник, нали?

— Да, но…

— А добрият войник почиства след себе си, нали?

— Аз само предавах съобщенията между теб и стареца, ти беше…

— Особено когато войникът има висяща тригодишна присъда, която само поради процедурни грешки е сведена до условна.