Ю Несбьо - Червеношийката

— Как започна работа в ПСС?

— Заради руския. Попаднах в курса по руски на Министерството на отбраната и работих две години в Москва като устен преводач. Още тогава Кюрт Майрик ме вербува за тази служба. После завърших право и се изкачих директно на тридесет и второ ниво на заплатата в ПСС. Мислех, че съм ударила джакпота.

— Не беше ли?

— Не, луд ли си? Днес бившите ми състуденти печелят шест пъти повече отколкото ще печеля някога.

— Напусни и се залови с тяхната работа.

— Харесвам работата си. Не всеки от тях би се похвалил с това — повдигна рамене тя.

— Не думай.

Мълчание.

Не думай. Това ли е най-остроумната му реплика?

— А ти, Хари? Харесваш ли работата си?

Все още стояха с лице към дансинга, но Хари забеляза погледа й. Видя как го измерва с очи. През главата му минаха какви ли не мисли. Че тя има мимически бръчици покрай очите и устните, че виличката на Мускен не е далеч от мястото, където намериха празните гилзи от пушката „Мерклин“, че според „Дагбладе“ четиридесет процента от норвежките жени, живеещи в градовете, изневеряват на половинките си, че трябва да пита съпругата на Евен Юл дали си спомня трима норвежки войници от полк „Норвегия“, които са били ранени или убити от ръчна граната, хвърлена от самолет, че не е зле да се възползва от новогодишната разпродажба на костюми в „Дресман“, рекламирана по ТВ3. Но дали харесва работата си?

— Понякога — отвърна той.

— Какво точно ти харесва?

— Знам ли. Звучи ли изтъркано?

— Знам ли.

— Не го казвам, понеже не съм се замислял защо станах полицай. Мислил съм за това. И не знам. Вероятно просто ми харесва да залавям лоши момчета и момичета.

— А какво правиш, като не гониш лоши момчета и момичета?

— Гледам „Експедиция «Робинзон»“.

Тя отново се засмя. И Хари си даде сметка, че би изрекъл и най-идиотските неща, стига да я накара да се смее така. Той се взе в ръце и разказа някои що-годе сериозни случки в живота си в момента, но понеже се постара да пропусне неприятните моменти, нямаше какво толкова да сподели. Но тя продължаваше да изглежда заинтригувана, затова добави малко подробности за баща си и Сьос. Защо винаги, когато го разпитваха за него, завършваше с разказ за Сьос?

— По думите ти съдя, че е прекрасно момиче — заключи тя.

— Страхотна е — съгласи се Хари. — Страшно смела. Никога не се страхува от нищо. Авантюристка.

Хари разказа за случката, когато на търг Сьос наддавала за апартамент на централен булевард, понеже тапетите й напомняли за детската й стая в Опсал. Видяла снимка във вестник „Афтенпостен“ на страниците за недвижими имоти. И наддаването приключило при два милиона крони, рекордна цена за квадратен метър в Осло през онова лято.

Ракел Фауке така се засмя, че разля текила по сакото на Хари.

— Най-хубавото й качество е, че когато падне, изтупва прахта от себе си и на мига е готова за следващата самоубийствена мисия.

Ракел избърса ревера на сакото му с носна кърпичка.

— А ти, Хари, какво правиш, като паднеш?

— Аз ли? Мда. Лежа неподвижно известно време, а после отново се изправям. Нямам друг избор.

— Не думай.

Погледна я бързо, за да разбере дали го взима на подбив. Очите й гледаха закачливо. Излъчваше сила, но Хари се съмняваше, че Ракел е преживяла много неуспехи.

— Твой ред е да разкажеш нещо — подкани я той.

Ракел нямаше сестра, при която да търси утеха, беше единствено дете. Затова разказа за работата си.

— Но много рядко залавяме престъпниците — призна тя. — Повечето случаи се разрешават по мирен начин, с телефонен разговор или коктейл в някое посолство.

Хари се усмихна накриво.

— А как се уреди случая с агента на Сикрет Сървис, когото прострелях? — попита той. — С телефонен разговор или с парти?

Погледна го замислено, бръкна в чашата си и извади кубче лед. Задържа го между пръстите си. Капка разтопена вода потече бавно по китката й, мина под тънката и златна гривна и се насочи към лакътя.

— Танцуваш ли, Хари?

— Доколкото си спомням, изразходих поне десет минути, за да разкажа колко мразя танците.

Тя леко наклони глава.

— Исках да кажа — ще танцуваш ли с мен?

— На тази музика?

Бавната версия на Let it be, изпълнена на панфлейта, се стичаше като гъст сироп от тонколоните.

— Ще оцелееш. Погледни на танца ни като загрявка за големия тест с Линда.

Леко сложи ръка върху рамото му.

— Да не би да флиртуваме? — попита Хари.

— Какво казахте, старши инспекторе?