Ю Несбьо - Червеношийката

Сега стоеше в ъгъла до тонколоните с безалкохолна бира в чаша, за да не му се налага да отговаря на въпроса защо не пие алкохол, и наблюдаваше как по-младите служители на ПСС танцуват.

— Извинявай, не те чух? — подвикна Хари.

Кюрт Майрик въртеше в ръка оранжево питие. В раирания си син костюм изглеждаше още по-изправен. Прав като фиданка, прецени Хари. Хари дръпна ръкавите на сакото си с ясното съзнание, че се подават целите маншети на ризата. Майрик се наведе към него.

— Опитвам се да кажа, че това е шефът на отдела ни за чужбина, полицейски инспектор…

Хари се загледа в жената до Майрик. Елегантна дама. Червена, семпла рокля. Обзе го неясно предчувствие.

Кафяви очи. Високи скули. Мургава кожа. Къса, тъмна коса ограждаше тясното й лице. Усмивката й вече бе в очите й. Той помнеше, че е хубава, но не че е толкова… толкова възхитителна. Не му хрумна друга, по-подходяща дума: възхитителна . Знаеше, че при нейната трябвало да онемее от изненада, но тя бе някак си логична и вътре в себе си бе очаквал тази случка.

… Ракел Фауке — обясни Майрик.

— Вече сме се запознавали — отвърна Хари.

— Охоо? — изненадано възкликна Майрик.

И двамата мъже я погледнаха.

— Така е — потвърди Ракел, — но май не стигнахме до имената.

Подаде му ръка с лека чупка в китката и това отново напомни на Хари за уроци по пиано и балет.

— Хари Хуле — представи се той.

— Аха — кимна тя. — Естествено, че си ти. От Отдела за борба с насилието, нали?

— Точно така.

— Когато се срещнахме, не знаех, че ти си новият старши инспектор в ПСС. Ако ми беше казал, щях…

— Какво щеше да направиш? — прекъсна я Хари.

Тя леко наклони глава на една страна.

— Да, какво щях да направя? — засмя се и в ума на Хари отново изникна онази идиотска дума: възхитителна .

— Ами щях да ти кажа, че работим на едно и също място — отговори на въпроса си Ракел. — Иначе нямам навика да обременявам хората с естеството на заниманията си. Възникват толкова много странни питания. Сигурно и при теб е същото.

— Да, Боже мой — откликна Хари.

Тя пак се засмя. Хари се зачуди какво я разсмива така непрекъснато.

— Как така не съм те виждала преди в ПСС? — попита Ракел.

— Офисът на Хари е в дъното на коридора — намеси се Кюрт Майрик.

— Аха — кимна сякаш с разбиране, но в очите й все още проблясваше онази усмивка. — Офисът в дъното на коридора, а?

Хари кимна мрачно.

— Е, добре — заключи Майрик. — Вече се познавате. Бяхме тръгнали към бара, Хари.

Хари очакваше покана да се присъедини към тях. Такава не последва.

— Ще се видим — добави Майрик.

Разбираемо е, помисли си Хари. Тази вечер началникът на ПСС и полицейският инспектор трябва да потупат приятелски по рамото много колеги, както подобава на отношения между шефове и подчинени. Той се опря на тонколоната, но крадешком хвърли поглед към тях. Тя го позна. Помнеше, че не са си казали имената. Хари пресуши чашата си на един дъх. Нямаше никакъв вкус.

Валер затръшна вратата на колата зад себе си.

— Никой не е говорил с Аюб, нито е видял или чул нещо за него — измърмори той. — Тръгвай.

— Добре — кимна Елен, погледна в огледалото за обратно виждане и потегли наляво от ръба на тротоара.

— Чувам, че и ти си почнала да харесваш Принс.

— Така ли?

— Във всеки случай си усилила звука, докато бях навън.

— А?

Трябва да се обадя на Хари.

— Има ли нещо?

Елен гледаше втренчено напред към мокрия черен асфалт, който блестеше на светлината от уличните лампи.

— Да има нещо ли? Какво да има?

— Не знам. По вида ти съдя, че се е случило нещо.

— Нищо не се е случило, Том.

— Някой да е звънял? Ей! — Том подскочи на седалката и се подпря с две ръце на арматурното табло. — Не видя ли тази кола? Какво ти стана?

— Sorry.

— Да поема ли аз?

— Шофирането ли? И защо?

— Понеже караш като някоя…

— Като какво?

— Забрави. Попитах дали някой е звънял.

— Никой не е звънял, Том. Иначе щях да ти кажа, нали!

Трябва да се свържа с Хари. И то бързо.

— Защо тогава си ми изключила телефона?

— Какво? — Елен го погледна ужасѐно.

— Гледай си пътя, Йелтен. Попитах защо…

— Казах ти, никой не е звънял. Сигурно сам си изключил телефона! Неволно гласът й изтъня и тя чу пискливия си тембър.