Ю Несбьо - Червеношийката

— И къде да търся човек в тези среди, свързан с международни търговци на оръжие?

— Проблемът не е, че тези хора са много. Наистина според „Свободна дума“, националсоциалистическият вестник, в Норвегия има около петнадесет хиляди националсоциалисти и националдемократи, но обадиш ли се на „Монитур“, доброволческата организация, която държи фашистките групи под око, оттам ще кажат, че има най-много петдесет души, занимаващи се активно с фашизъм. Не, проблемът е друг: хората с парите, онези, които всъщност дърпат конците, са невидими. Те не ходят с кубинки и татуирани по гърдите им свастики, така да се каже. Сигурно имат висок статус в обществото и го използват, за да служат на Делото, но за да го правят, внимават да не се набиват на очи.

Изведнъж зад тях се чу мрачен глас:

— Как се осмеляваш да идваш тук, Евен Юл?

— И какво правя аз? — обърна се Хари към Елен и я бутна напред на опашката. — Седя си и се чудя дали да не се приближа и да попитам някого от намусените старчета знае ли за човек, който в момента крои планове за атентат и по този случай си е купил карабина, по-скъпа от нормалното. И в същия миг един от тях застава до масата ни и пита с гробовен глас: „Как се осмеляваш да идваш тук, Евен Юл?“

— И какво направи ти? — попита Елен.

— Нищо. Седя си и гледам как лицето на Евен Юл направо се разпада. Доби вид на човек, видял призрак. Очевидно двамата се познаваха.

Днес впрочем срещам втори човек, който познава Юл. Първият е Едвард Мускен.

— Толкова ли е странно? Юл пише във вестниците, дават го по телевизията, забележителна личност е.

— Сигурно си права. И все пак Юл стана и направо изхвърча навън. Наложи се да го догонвам. Беше пребледнял като платно, когато го настигнах по улицата. Попитах го кой е човекът в кафене „Рюкте“, а той отвърна, че не знаел. Закарах го до дома му, но дори не каза „довиждане“ на слизане от колата. Изглеждаше смазан. Как ти се струва десети ред?

Хари се наведе към гишето и помоли за два билета.

— Настроен съм скептично — призна Хари.

— И защо така? — полюбопитства Елен. — Понеже аз избрах филма ли?

— Докато едно момиче си дъвчеше дъвката, го чух да казва на приятелката си, че „Всичко за майка ми“ е хубав. Като хубав .

— Какво значи?

— Когато момичетата определят някой филм като хубав, ме обзема чувството, че съм ял печени зелени домати. Щом ви сервират сладникава боза, смляна по-добре от шоуто на Опра Уинфри, вие, момичетата, си въобразявате, че сте гледали човешки, интелигентен филм. Пуканки?

Избута я пред себе си на опашката зад будката.

— Ти си изтерзан човек, Хари. Изтерзан. Знаеш ли какво стана, впрочем? Ким изревнува, като му казах, че ще ходя на кино с мой колега.

— Честито.

— Преди да забравя — смени темата тя, — открих името на адвоката на Едвард Мускен-младши, за когото ме попита. И на дядо му — съдия в процеса за въздаване на възмездие.

— Така ли?

Елен се усмихна.

— Юхан Крун и Кристиян Крун.

— Я виж ти.

— Говорих с прокурора на делото срещу внука. Мускен-старши получил амок, когато съдът признал сина му за виновен; даже се опитал да посегне на Крун. На висок глас изразил съмнението, че Крун и дядо му действат преднамерено срещу семейство Мускен.

— Интересно.

— Заслужавам голям плик пуканки, не мислиш ли?

„Всичко за майка ми“ се оказа далеч по-добър филм, отколкото Хари предполагаше. Но точно на погребението на Роса на него му хрумна да разсее обляната в сълзи Елен и я попита къде се намира Гренлан. Тя отвърна, че е местност недалеч от Шиен и той я остави да изгледа филма на спокойствие.

Хари установи, че костюмът му е умалял. Констатира го, но не го проумя. От осемнадесетгодишната си възраст не бе напълнял и костюмът му ставаше идеално, когато го купи от „Дресман“ по случай абитуриентския бал през 1990 година. Въпреки това сега се возеше в асансьора и виждаше в огледалото как чорапите му се показват между панталоните и черните кубинки. Още една неразгадаема мистерия.

Вратите на асансьора се плъзнаха настрани и Хари чу как от разтворената столова в коридора нахлува музика, шум от мъжки гласове и женски кикот. Погледна часовника. Осем и четвърт. Ще издържи до единадесет и после ще си тръгне.

Пое дълбоко въздух, влезе в столовата и се огледа. Обичайна обстановка в традиционна норвежка столова: четириъгълно помещение със стъклен тезгях, където храната се поръчва в единия край, светли мебели от някой югозападен фиорд и табели „пушенето забранено“. Комитетът по организиране на тържеството се бе постарал максимално да замаскира всекидневния вид чрез балони и червени покривки. И тук мъжете имаха числено превъзходство, но съотношението между двата пола все пак бе по-нормално в сравнение с купоните на Отдела за борба с насилието. Изглеждаше, че повечето са успели вече да си пийнат доста алкохол. Линда спомена нещо за загрявка преди партито и сега Хари остана доволен, че никой не го покани.