Ю Несбьо - Червеношийката

— Как мислите са се чувствали децата ви, растейки край баща с минало на нацист? Дали е изиграло ключова роля за живота на Едвард Мускен-младши, който лежи в затвора с присъда за наркотици?

Хари видя гнева и болката в очите на стареца и веднага съжали за въпроса си. Нищо не му пречеше да научи каквото му бе нужно и без удар под пояса.

— Онзи процес беше същински фарс! — изсъска Мускен. — Адвокатът, който дадоха на сина ми, е внук на съдията, който ме осъди след войната. Искат да накажат децата ми, за да скрият собствения си срам от поведението си по време на войната. Аз…

Внезапно млъкна. Хари изчака за продължение, но такова не последва. Неочаквано, без всякакво предупреждение някой сякаш опъна халки от кучешка верижка в стомаха му. Усещането не се беше обаждало от известно време. Имаше нужда от питие.

— Някой от светците на последните дни ли? — уточни Хари.

Мускен вдигна рамене. Хари разбра, че темата е приключена за момента. Мускен погледна към часовника.

— Имате планове ли? — попита Хари.

— Ще се поразходя до хижата.

— Така ли? Далеч ли е?

— В Гренлан. Ще използвам времето, преди да се стъмни.

Хари се изправи. В преддверието се засуетиха в търсене на подходящи думи за сбогуване и Хари изведнъж се сети за нещо:

— Казахте, че през зимата на 1944-а са ви ранили край Ленинград и в края на лятото сте се озовали в Синсен Скуле. Къде бяхте през останалото време?

— Какво имате предвид?

— Току-що прочетох една от книгите на Евен Юл. Той е историк и се занимава с войната.

— Много добре знам кой е Евен Юл — натърти Мускен с неразгадаема усмивка.

— Пише, че полк „Норвегия“ е разпуснат при Красно село през март 1944-а. Къде се намирахте от март до пристигането ви в Синсен Скуле?

Мускен дълго не свали поглед от Хари. После отвори входната врата и погледна навън.

— Почти нулева проходимост — констатира той. — Карайте внимателно.

Хари кимна. Мускен се изправи, заслони очи с длан и се загледа с полуотворени очи към безлюдния хиподрум, където чакълестата писта изпъкваше като сива окръжност на фона на мръсния сняг.

— Намирах се на места, които някога са имали имена — отговори Мускен. — Но бяха толкова променени, че вече никой не ги разпознаваше. На картите ни имаше само пътища, езера и минни полета, но не и имена. Ако кажа, че съм бил в Перну в Естония, може и да се окаже вярно, не знам и едва ли някой знае. През пролетта и лятото на 1944-та лежах на смъртен одър, слушах картечни залпове и мислех за смъртта. Не разсъждавах къде съм.

Хари шофираше бавно край реката и спря на червена светлина пред моста. Другият мост, на Е18, минаваше като скоба за зъби през пейзажа и затваряше изгледа към фиорда на Драмен. Е, добре де, хората от Драмен нямаха голям късмет. Хари всъщност имаше намерение да спре за кафе на път към вкъщи, но се отказа. Сети се за близката бирария. Светофарът светна зелено. Хари потегли.

Едвард Мускен реагира бурно на въпроса за сина му. Хари реши да проучи по-подробно кой е бил съдията на делото срещу Мускен. После хвърли последен поглед към Драмен в огледалото за обратно виждане. Със сигурност има и по-лоши градчета.

Елен не успя да се сети за нещо.

Хари се разходи до офиса й и сега седеше на стария си скърцащ стол. Бяха назначили нов човек — младок от полицейския участък в Стайншер; очакваха го да пристигне след месец.

— И аз не съм ясновидец — разпери ръце при вида на разочарованата му физиономия. — На сутрешната оперативка днес питах и другите, но никой не е чувал за някакъв си Принц.

— Ами Агенцията по оръжията? Те трябва да имат обща представа за контрабандистите на оръжие.

— Хари!

— Да?

— Вече не работя за теб.

— За мен ли?

— Исках да кажа, с теб. Просто се чувствам така, все едно работя за теб. Грубиян.

Хари се оттласна от масата и се завъртя на стола. Четири пъти. Така и никога не успя да направи повече завъртания. Елен вдигна очи с израз на досада.

— Добре, обадих се и в Агенцията за оръжията — призна тя. — И те не са чували за Принца. Защо не ти назначат асистент в ПСС?

— Случаят не се ползва с приоритет. Майрик ме остави да се занимавам, но всъщност иска да разбера какво мътят неонацистите по време на мюсюлманския празник след Рамадана.

— Една от ключовите думи е „среди с нужда от оръжие“. Не се сещам за по-нуждаещи се от оръжие от неонацистите. Защо не започнеш оттам? Така с един куршум ще убиеш два заека.