Ю Несбьо - Червеношийката

Целуват се, помисли си той. Дойдох на Холменколен, за да шпионирам как жена, с която съм разговарял петнадесет минути, целува приятеля си.

Накрая вратата се затвори, а мъжът се качи в едно ауди, слезе на главния път и мина покрай него.

На път за вкъщи Хари се чудеше какво наказание да си наложи. Трябваше да е нещо драстично, та да му държи влага за в бъдеще. Урок по аеробика в „Сатс“.

Хари не проумяваше защо точно Драмен отнася най-много подигравки. Не че градът е прелест, но с какво Драмен е по-грозен от повечето други уродливи селца в Норвегия? Мислеше да спре по пътя за чаша кафе, но прецени, че няма време.

Едвард Мускен живееше в червена дървена къща с изглед към хиподрума. Пред гаража видя паркиран стар мерцедес-комби. Самият Мускен стоеше на вратата. Дълго време разглежда служебната карта на Хари, преди да проговори:

— Роден сте през 1965-а? Изглеждате по-възрастен, Хуле.

— Лоши гени.

— Жалко за вас.

— Мда. Докопах се до филми за осемнадесетгодишни, когато бях на четиринадесет.

Бе невъзможно да се определи дали Едвард Мускен оцени духовитата забележка. Той даде знак на Хари да влезе.

— Сам ли живеете? — попита Хари, докато Мускен му показваше накъде е всекидневната. В апартамента, чист и добре поддържан, имаше малко, но педантично подредени лични вещи — типично за мъже, които сами решават как да изглежда жилището им. Напомняше на Хари за собствения му дом.

— Да. Съпругата ми ме напусна след войната.

— Моля?

— Обра си крушите. Офейка. Тръгна си.

— Разбирам. Деца?

— Имах син.

— Имахте ли?

Едвард Мускен млъкна и се обърна.

— Неясно ли се изразявам, Хуле?

Едната побеляла вежда бе повдигната под остър ъгъл на високото му гладко чело.

— Проблемът е в мен — обясни Хари. — Трябва да ми подават информацията с лъжичка.

— Добре. Имам син.

— Благодаря ви. С какво се занимавахте, преди да се пенсионирате?

— Бях собственик на няколко камиона. „Мускен Транспорт“. Продадох фирмата преди седем години.

— Вървеше добре, нали?

— Достатъчно добре. Купувачите запазиха името.

Разположиха се от двете страни на ниска масичка. Хари разбра, че няма да му предложат кафе. Едвард седеше на канапето, наведен напред със скръстени ръце, сякаш казваше: Хайде да свършвате по-бързо.

— Къде бяхте в нощта срещу 22 декември?

На път за тук Хари реши да започне разговора с този въпрос. Като изиграе единствения си коз, преди Мускен да намери сгоден случай да опипа почвата и да разбере, че не разполагат с нищо друго. Хари се надяваше да предизвика красноречива реакция. Отговор на въпроса дали Мускен има какво да крие.

— Заподозрян ли съм в нещо? — попита Мускен. Лицето му издаваше единствено леко учудване.

— Най-добре отговорете на въпроса ми, Мускен.

— Както желаете. Бях тук.

— Бързо отговорихте.

— Какво искате да кажете?

— Не ви бе нужно време за размисъл.

Мускен изкриви лице в гримаса: по устата се изписа пародия на усмивка, а очите само гледаха обезсърчено.

— Когато човек остарее, помни вечерите, когато не е бил сам у дома.

— Синдре Фауке ми даде списък на норвежците от Зенхайм. Гюдбран Юхансен, Халгрим Дале, вие и самият Фауке.

— Забравяте Даниел Гюдесон.

— Така ли? Той не е ли загинал преди края на войната?

— Да.

— Защо тогава го споменавате?

— Понеже беше заедно с нас в Зенхайм.

— От Фауке разбрах, че в Зенхайм сте били повече норвежци, но само вие четиримата сте оцелели след войната.

— Вярно е.

— Тогава защо споменавате специално Гюдесон?

Едвард Мускен се вторачи в Хари. После премести поглед във въздуха.

— Понеже беше дълго време с нас. Мислехме, че ще оцелее. Да, дори си мислехме, че Даниел Гюдесон е безсмъртен. Той не беше обикновен човек.

— Знаете ли, че Халгрим Дале е мъртъв?

Мускен поклати глава.

— Не изглеждате особено изненадан?

— И защо да съм? Днес се изненадвам повече, ако чуя, че някой от тях е още жив.

— Ами ако ви кажа, че е убит?

— Е, това е друго нещо. Защо ми го казвате?

— Какво знаете за Халгрим Дале?

— Нищо. За последно го видях край Ленинград. Тогава изживяваше шок от избухнала граната.

— Не пътувахте ли заедно до Норвегия?

— Нямам представа как са се прибрали Дале и останалите. Самият аз бях ранен през 1944-а от ръчна граната, хвърлена в окопа от руски пилот на изтребител.

— От пилот на изтребител ли? От самолет?