Ю Несбьо - Червеношийката

Хари набра номера в Драмен, който откри в базата данни.

— Да, моля — прозвуча сериозен глас.

— Търся Едвард Мускен.

— Аз съм. С кого разговарям?

— Старши инспектор Хуле от службата за сигурност. Имам няколко въпроса.

Хрумна му, че за пръв път се представи като старши полицейски инспектор. По една или друга причина му звучеше като лъжа.

— Да не се касае за сина ми?

— Не. Удобно ли е да ви посетя утре в дванадесет часа, Мускен?

— Пенсионер съм. И живея сам. Едва ли има време, когато да не е удобно, инспектор Хуле.

Хари се обади на Евен Юл и го осведоми за последните новини.

На път към столовата, за да си купи кисело мляко Хари се замисли за думите на Елен относно убийството на Халгрим Дале. Щеше да звъни на КРИПОС, за да получи най-новата информация, но имаше силното усещане, че Елен вече му е казала всичко съществено по случая. И все пак. Статистическата вероятност да бъдеш убит в Норвегия е нула цяло и десет промила. Ако човек, който издирваш, се появява като труп от убийство преди четири месеца, е трудно да си помислиш, че това е случайно. Възможно ли е убийството да се свърже по някакъв начин с покупката на пушката „Мерклин“? Часът бе едва девет, а Хари вече имаше главоболие. Надяваше се Елен да успее да се сети нещо за Принца. Каквото и да е. Ако не друго, то поне щеше да има отправна точка.

След работа Хари отиде до хосписите в Согн. При пристигането му Сьос го чакаше на вратата. Беше напълняла напоследък, но приятелят й, Хенрик, който живееше в дъното на коридора, я харесвал и така, твърдеше тя.

— Но Хенрик е монго.

Тя имаше навик да казва това, когато се канеше да обяснява на повече хора за малките странности на Хенрик. Самата тя нямаше монголоидни черти. Между двете групи минаваше наистина тънка, но ясна граница. И Сьос обичаше да обяснява на Хари кой от живущите там е такъв и кой почти е такъв.

Разказваше на Хари обикновени неща: какво е казал Хенрик миналата седмица (понякога се случваше да е доста сензационно), какво са гледали по телевизията, какво са яли и къде планирали да заминат на почивка. Те винаги планираха ваканция. Този път говореше за Хаваите и Хари не се стърпя да се усмихне при мисълта за Сьос и Хенрик в хавайски ризи на летището в Хонолулу.

Попита я дали е говорила с баща им — бил я посетил преди два дена.

— Чудесно — възкликна Хари.

— Май вече е забравил мама — добави Сьос. — Това е добре.

Хари поседя известно време и се замисли над думите й. После Хенрик почука и напомни, че след три минути по ТВ2 започва „Хотел «Цезар»“. Хари си облече палтото и обеща скоро да се обади пак.

Какво винаги трафикът на кръстовището със светофарите до стадион „Юлевол“ бе натоварен и Хари откри доста късно, че е трябвало да завие малко по-рано надясно заради строителни работи. Замисли се за казаното от Констанс Хохнер — че Урия е използвал посредник, вероятно норвежец. Следователно някъде навън броди човек, който знае кой е Урия. Вече бе помолил Линда да потърси в тайните архиви някого с псевдоним Принца, но почти не се надяваше тя да открие нищо. Имаше категоричното усещане, че този човек е по-умен от средностатистическия престъпник. Ако Принца наистина е постоянен клиент, както твърди Андреас Хохнер, значи е успял да си създаде своя група от клиенти, без ПСС или някой друг да са го разкрили. За подобно нещо е необходимо време и се изисква предпазливост, хитрост и дисциплина — нито едно от тези качества не характеризираше познатите на Хари бандити. Този сигурно е имал повече късмет, щом не е заловен. Или някакъв статус му осигурява защита. Констанс Хохнер спомена, че говорел добре английски. Може да е дипломат, например — някой, който пътува до и от страната, без да го спират на митническия контрол.

Хари се насочи към квартал Холменколен.

Дали да не помоли Майрик да командирова за кратко Елен в ПСС? Отхвърли веднага идеята. На Майрик повече му се ще Хари да брои неонацисти и да ходи на обществени мероприятия, отколкото да лови призраци от войната.

Хари стигна чак до къщата й, когато разбра накъде се бе запътил. Спря и се загледа между дърветата. Оттук, от главния път, до къщата имаше петдесет-шестдесет метра. Прозорците на първия етаж светеха.

— Идиот — високо каза той и се сепна от звука на собствения си глас. Тъкмо се канеше да тръгва и входната врата се отвори. Светлината падна върху стълбите. Мисълта, че тя ще види и разпознае колата му, го хвърли в моментна паника. Включи на задна, за да се измъкне заднишком тихо и дискретно нагоре по възвишението, но натисна педала за газта прекалено внимателно и задави двигателя. Чу гласове. Висок мъж в дълго тъмно палто излезе на стълбите. Говореше с някого, но вратата скриваше другия човек. После той се наведе през прага и Хари вече ги изгуби от поглед.