Ю Несбьо - Червеношийката

— Така ли?

— Извършено е бързо и точно и не са оставени следи. Но местопрестъплението не е добре подбрано, имало е вероятност да го видят от улицата или от задния двор.

— Търсят ме на другата линия, ще ти звънна по-късно.

Хари натисна копчето REC на телефонния секретар и провери дали магнетофонът е тръгнал, преди да се свърже с другата линия.

— Да, моля.

— Hello, ту name is Constance Hochner.

— How do you do, Ms. Hochner? 79 79 Здравейте, казвам се Констанс Хохнер. — Здравейте, госпожице Хохнер (англ.). — Б.пр.

— Аз съм сестра на Андреас Хохнер.

— Разбирам.

Въпреки лошата връзка той чуваше колко е нервна. Все пак тя започна без заобикалки:

— Сключихте сделка с брат ми, мистър Хуле. И не сте изпълнили вашата част.

Говореше със странен акцент, същия като Андреас Хохнер. Хари се опита да си я представи, навик на разследващ полицай, с какъвто се бе сдобил като млад.

— Ами, мисис Хохнер, не мога да направя нищо за брат ви, преди да съм уточнил дадените от него сведения. Засега не сме открили нищо, което да потвърди думите му.

— Но защо му е да лъже, господин Хуле? Още повече, като се има предвид в какво положение се намира?

— Точно затова, госпожице Хохнер. Ако не разполага с информация, може да е достатъчно отчаян, за да се престори, че знае нещо.

Настъпи мълчание по пращящата линия от… къде? От Йоханесбург?

Констанс Хохнер поде отново:

— Андреас ме предупреждаваше, че ще ми кажете нещо подобно. Затова ви се обаждам да ви съобщя, че разполагам с още интересна за вас информация от брат ми.

— Така ли?

— Но няма да я получите, преди вашето правителство да предприеме нещо по случая на брат ми.

— Ще направим, каквото можем.

— Ще се свържа с вас отново, щом разберем, че ни помагате.

— Както се досещате, нещата не стават така, госпожице Хохнер. Първо трябва да видим резултатите от получената информация и едва тогава можем да му помогнем.

— Брат ми има нужда от гаранции. Процесът срещу него започва след две седмици.

Гласът й изневери някъде по средата на изречението и Хари разбра, че е готова да се разплаче.

— Мога да ви дам единствено моята дума, че ще сторя всичко по силите си, госпожо Хохнер.

— Не ви познавам. Не разбирате. Възнамеряват да осъдят Андреас на смърт. Те…

— И въпреки това мога да ви предложа само това.

Тя се разплака. Хари зачака. След малко хлипането й утихна.

— Имате ли деца, госпожо Хохнер?

— Да — подсмръкна тя.

— И знаете за какво съдят брат ви?

— Разбира се.

— Тогава разбирате, че той се нуждае от цялото възможно опрощение на греховете си. Ако чрез вас ни помогне да спрем атентатор, ще направи нещо добро. И вие също, госпожо Хохнер.

Тя дишаше тежко в слушалката. За миг Хари си помисли, че пак ще заридае.

— Обещавате ли да направите всичко по силите си, господин Хуле? Брат ми не е извършил всички неща, за които го обвиняват.

— Обещавам.

Хари се заслуша в собствения си глас. Спокоен и непоклатим. Същевременно обаче стискаше силно слушалката.

— Окей — прошепна тихо Констанс Хохнер. — Андреас казва, че човекът, който взел от него оръжието и му платил на пристанището онази нощ, не бил същият, който го поръчал. Онзи бил почти редовен клиент, млад мъж. Говорел добре английски със скандинавски акцент. И настоявал Андреас да го нарича с кодовото име Принца. Андреас смята, че трябва да се разтърсите из средите, където използват оръжия.

— Това ли е всичко?

— Андреас никога не го е виждал, но е сигурен, че веднага ще разпознае гласа му, ако му изпратите запис.

— Добре — Хари се надяваше тя да не долови разочарованието му. Механично изправи рамене, сякаш за да звучи по-твърдо, когато й сервира лъжата:

— Ако открием нещо, ще задействам нещата оттук. — Думите пареха в устата му като сода каустик.

— Благодаря ви, господин Хуле.

— Няма защо, госпожо Хохнер.

Повтори си наум два пъти последното изречение, като тя затвори.

— Това е ужасно — въздъхна Елен, след като чу историята за семейство Хохнер.

— Виж дали умът ти е в състояние да забрави за секунда, че е влюбен, и да направи някой от триковете си — подкани я Хари. — Досега все пак си имала прозрения.

— Незаконен внос на оръжие, редовен клиент, Принца, среди на притежатели на оръжие.

— Четири са.

— Само с толкова разполагам.

— Защо ли се съгласявам на всичко това?

— Защото ме обичаш. Сега трябва да бягам.

— Почакай. Разкажи ми за онази жена, с която…

— Надявам се интуицията ти да е по-добра по криминалните въпроси, Елен. Чао.