Ю Несбьо - Червеношийката

— И?

— Има алиби. Бил е там цял ден, излязъл е само за десет минути да си купи нещо. Продавачът в магазина, откъдето е пазарувал, потвърди версията му.

— Може да е успял…

— Иска ти се да е той. Но, Хари…

— Ами ако Дале е разполагал с друго, а не с пари?

— Хари…

— Например е имал някаква информация. За някого.

— Вие горе, на шестия етаж, си падате по конспиративни теории, нали? Хайде да го обсъдим утре, Хари.

— Откога си толкова прецизна по отношение на работното си време?

— Легнала съм си.

— В десет и половина?

— Не съм сама.

Хари спря да диша тежко. Преди не му бе хрумвало, че хората около него могат да подслушат разговора им. Огледа се наоколо. За щастие по това време в залата имаше само шепа хора.

— Да не е художникът от „Тьошт“ — прошепна той.

— Мм.

— И откога сте другарчета в леглото?

— От известно време.

— Защо не си ми казала нищо?

— Не си ме питал.

— Сега до теб ли лежи?

— Мм.

— Бива ли го?

— Мм.

— Казал ли ти е, че те обича?

— Мм.

Мълчание.

— Мислиш ли за Фреди Меркюри, когато…

— Лека нощ, Хари.

Хари пристигна на работа в осем и тридесет според часовника на рецепцията. Не беше същинска рецепция, а по-скоро входна кабинка и функционираше като шлюз. А шефът на шлюза се казваше Линда. Тя вдигна очи от компютъра и бодро го поздрави с добро утро. Линда бе прекарала в ПСС повече от когото и да било другиго и, строго погледнато, на Хари му се налагаше да общува единствено с нея от службата, за да си върши работата. Освен като „шеф на шлюза“ тази бъбрива, дребничка петдесет годишна жена работеше едновременно като секретарка, рецепционистка и момиче за всичко. Хари на няколко пъти си бе помислял, че ако е шпионин на чужда държава и иска да източи информация от някого в ПСС, би избрал Линда. Освен това, с изключение на Майрик само тя знаеше какво работи Хари в ПСС. Той нямаше представа какво си мислят другите. Няколкото пъти, когато посети столовата, за да си купи кисело мляко или цигари (оказа се, че не продават), забеляза погледите от масите. Без да се опитва да ги тълкува, побърза да се върне в офиса си.

— Търсиха те по телефона — посрещна го Линда. — На английски. Да видим…

Отлепи от ръба на екрана жълта бележка.

— Хохнер.

— Хохнер ли? — възкликна Хари.

Линда погледна бележката малко колебливо.

— Да, такова й беше името.

— Нейното ли? Имаш предвид неговото?

— Не, беше жена. Обеща да се обади пак…

Линда се обърна и погледна стенния часовник зад гърба си.

— … точно в този момент. Звучеше доста заинтересована да те открие, Хари. Така и така си тук, Хари — още ли не си обиколил да се запознаеш с колегите?

— Не ми е останало време. Другата седмица, Линда.

— Тук си от цял месец. Вчера Стефенсен ме попита кой е високият рус мъж, когото срещнал в тоалетната.

— Така ли? И какво му отговори?

— Че действаме на принципа „нужно е да разберем“ — усмихна се тя. — А ти трябва да дойдеш на партито на отдела в събота.

— Вече разбрах — промърмори той и взе два листа от рафта с пощата си: единият — напомняне за партито, другият — вътрешна бележка за новата наредба за доверените лица. И двата листа литнаха към кошчето за смет щом затвори вратата на офиса зад гърба си.

Седна, натисна бутоните REC и PAUSE на телефонния секретар и зачака. След около тридесет секунди телефонът иззвъня.

— Harry Hole speaking. 78 78 На телефона е Хари Хуле (англ.). — Б.пр.

— Harry? Speaking? — Обаждаше се Елен.

— Sorry. Взех те за друг.

— Той е като животно — избълва тя, преди той да успее да обясни. — Направо шиба невероятно.

— Ако говориш за онова, което си мисля, предпочитам да спреш дотук, Елен.

— Убитак такъв. От кого чакаш обаждане впрочем?

— От една жена.

— Най-после!

— Забравѝ, най-вероятно е роднина или съпруга на един, когото разпитвах.

Тя въздъхна.

— Кога и ти ще срещнеш някого, Хари?

— Май си влюбена, а?

— Познай! Ти не си ли?

— Аз ли?

Радостният пронизителен вик на Елен избуча в ухото му.

— Не ми отговори! Май си прясно влюбен, Хари Хуле! В кого, в кого?

— Престани, Елен.

— Кажи, че съм права!

— Никого не съм срещнал, Елен.

— Не лъжи мама.

Хари се засмя:

— По-добре ми разкажи за Халгрим Дале. Докъде е стигнало разследването?

— Не знам. Говори с КРИПОС.

— Добре, но какво ти подсказва интуицията за убиеца?

— Професионалист е, а не маниак. Добре, споменах, че убийството изглежда чисто, но едва ли е било планирано внимателно предварително.