Ю Несбьо - Червеношийката

В „7-Илевън“ се сепна и се замисли дали Ким пуши „Кемъл“ или „Кемъл лайт“, тогава й хрумна, че са заедно едва съвсем отскоро; че имат да научават още много неща един за друг. И че за пръв път в живота й това не я плаши, а го очаква с нетърпение. Чисто и просто беше ужасно щастлива. Мисълта, че той лежи гол в леглото само на три преки от нея, я изпълни със сладострастно лениво желание. Реши да вземе „Кемъл“; чакаше нетърпеливо да я обслужат. Вън на улицата избра прекия път по поречието на Акершелва.

С изненада установи как дори и в големия град кипящата тълпа бързо отстъпва място на пълно безлюдие. Изведнъж чуваше единствено клокоченето на реката и снега, жално скърцащ под ботушите й. Оказа се прекалено късно да съжали за прекия път, като разбра, че наоколо отекват не само нейните стъпки. Вече чуваше и дишането му, тежко и запъхтяно. Изплашен и ядосан, помисли си Елен и на мига осъзна в каква голяма — може би смъртна — опасност се намира. Не се обърна, направо започна да тича. Крачките зад нея я последваха със същата скорост. Опитваше се да бяга бързо и спокойно, да не се паникьосва и да не размахва ръце и крака. Не бягай като вещица, помисли си тя и сграбчи флакончето с газ в джоба на палтото си, но стъпките неумолимо я застигаха. Молеше се само да успее да стигне до самотния конус светлинна на пешеходната зона с надеждата там да се спаси, макар да знаеше, че се самозалъгва. Точно под лампата върху рамото й се стовари първият удар и я запрати настрани в снежната пряспа. Вторият удар парализира ръката й и флакончето с газ се изплъзна от дланта й. Третият строши капачката на коляното й, но от болките викът и с все още безмълвно стаен в гърлото й, а артериите по прозрачната кожа на врата й се издуха. На жълтата улична светлина видя как той вдигна бухалката. Позна го — този мъж видя при завоя пред „Фрю Хаген“. Полицайката в нея забеляза късото му зелено яке, черните кубинки и маскировъчната шапка. Първият удар по главата парализира зрителните нерви и пред очите й падна непрогледен мрак.

Четиридесет процента от сивогушите завирушки оцеляват , помисли си тя. Ще преживея тази зима.

Пръстите й заопипваха снега в търсене на нещо за което да се хване. Вторият удар засегна задната част на главата й.

Не остана много , помисли си тя. Ще преживея тази зима.

Хари спря на наклона към къщата на Ракел Фауке. Бялата лунна светлина придаваше на кожата й нереален, мъртвоблед оттенък и дори в полутъмното купе на колата Хари успя да забележи по очите й колко е изморена.

— Това беше — обади се Ракел.

— Да. И това мина — съгласи се Хари.

— Много бих искала да те поканя горе, но…

Хари се засмя.

— Едва ли Олег би одобрил подобна постъпка.

— Олег сънува сладки сънища, но мисля за бавачката му.

— Каква бавачка?

— Бавачката на Олег е дъщеря на един от ПСС. Моля те да не ме разбираш погрешно, но нямам сили да изтърпя всевъзможни слухове в службата.

Хари заби поглед в стрелките и лампичките на таблото. Стъклото на скоростомера се бе пропукало и Хари изпитваше съмнение, че бушонът на сигналната лампа за налягането на маслото е изгорял.

— Олег е името на сина ти ли?

— Да, а ти какво си помисли?

— Ами. Помислих, че говориш за приятеля си.

— За кой приятел?

Запалката или е изхвърлена през прозореца, или открадната заедно с радиото.

— Родих Олег в Москва — обясни тя. — Баща му и аз живяхме заедно две години.

— Какво се случи?

Тя вдигна рамене.

— Нищо. Просто вече не бяхме влюбени един в друг. И аз се върнах в Осло.

— Значи ти си…

— Самотна майка. А ти?

— Сам, просто сам.

— Преди да започнеш работа при нас, някой спомена нещо за теб и жената, с която сте работили в един кабинет в Отдела за борба с насилието.

— Елен ли? Не. Бяхме само добри приятели. Още сме добри приятели. Тя продължава да ми помага от време на време.

— В какво?

— В работата ми.

— А, да, в работата.

Тя пак погледна часовника.

— Да ти помогна ли да отвориш вратата? — попита Хари.

Тя се усмихна, поклати глава и блъсна вратата с рамо. Пантите изскърцаха.

В утихналия квартал се чуваше само лекото шумолене на стари смърчове. Тя направи крачка в снега.

— Лека нощ, Хари.

— Само още нещо.

— Да?

— Защо при предишното ми посещение не ме попита какво искам от баща ти? Попита само с какво можеш да ми бъдеш полезна.

— Професионален навик. Избягвам да задавам въпроси за неща, които не са свързани с мен.