Ю Несбьо - Червеношийката

— Курва такава — промърмори той. — Гадна комунистическа курва.

Когато най-сетне заспа, на изток вече се развиделяваше.

Скъпа, любима моя Хелена,

Обичам те повече от себе си, вече го знаеш. Макар че ни бе отредено да бъдем заедно само кратък миг, а на теб ти предстои дълъг и щастлив живот (сигурен съм!), надявам се да не ме забравиш съвсем. Сега е вечер, седя в едно спално помещение на пристанището в Хамбург, а бомбите навън валят една след друга. Сам съм, другите потърсиха убежище в бункери и мазета, а тук няма ток, но бушуващите навън пожари осигуряват повече от достатъчно светлина за писане.

Наложи се да слезем от влака малко преди да пристигнем в Хамбург, защото предната нощ бомбардирали релсите. Превозиха ни до града с камиони, а там ни посрещна ужасяваща гледка. Всяка втора къща е разрушена, около димящите руини се промъкваха кучета, навсякъде виждах мършави, дрипави деца, които гледаха втренчено към камионите ни с големи си безизразни очи. Минах през Хамбург на път за Зенхайм само преди две години, но сега градът е неузнаваем. Тогава си мислех, че Елба е най-красивата река, която съм виждал, а сега по кафеникавата тиня се носят парчета от греди и останки от разбити кораби и самолети; говори се, че водата е отровена от труповете, които плуват в нея. Предупредиха ни за нови бомбардировки тази нощ и да стоим само на сушата. По план трябваше да продължа към Копенхаген тази вечер, но железопътните линии на север също са подложени на бомбардировки.

Извини моя лош немски. Както виждаш, ръката ми не е стабилна, но това се дължи на бомбите, които клатят цялата сграда. Не е от страх. От какво да се страхувам? Оттук, където се намирам, съм свидетел на феномен, за който само съм чувал: огнено торнадо. Пламъците от другата страна на пристанището сякаш засмукват всичко. Виждам как отделни греди и цели ламаринени покриви се издигат и политат в пламъците. А морето — то кипи! От пристаните нататък се издига пара. Ако някой нещастник се опита да се спаси, скачайки във водата, ще изгори жив. Отворих прозореца. Във въздуха сякаш няма кислород. Тогава чух и виковете — все едно някой стои в пламъците и вика „още, още, още“. Звучи чудовищно и плашещо, наистина, но и някак странно примамливо.

Сърцето ми така прелива от любов, че се чувствам недосегаем — благодарение на теб, Хелена. Ако някой ден имаш деца (знам, че ще имаш и искам да имаш!), те моля да им разкажеш моите истории. Разкажи им ги като приказки, понеже те са точно такива — реални приказки! Решил съм да изляза сега по тъмното, да видя какво ще намеря, кого ще срещна. Ще пъхна това писмо в металната манерка тук, на масата. Издълбал съм името и адреса ти с байонета, та който ги намери, да се ориентира.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Здравей, Елен, обажда се Хари. Пил съм, както сигурно ти става ясно по гласа ми, и съжалявам за това. Наистина. Но ако бях трезвен, едва ли щях да ти се обадя сега. Сигурно разбираш. Днес бях на местопрестъплението. Ти лежеше по гръб в снега на една пешеходна алея по поречието на Акершелва. Намерила те е млада двойка на път към заведението „Бло“ малко след полунощ. Причина за смъртта: значителни наранявания в предната част на мозъка вследствие на удари по главата с тъп предмет. Удряли са те и по задната част на главата; имаше общо три фрактури на черепа освен счупена капачка на лявото коляно и следи от удари по дясното рамо. Предполагаме, че един и същ предмет е причинил всички наранявания. Доктор Бликс прецени, че часът на смъртта е в интервала между двадесет и три и двадесет и четири часа. Ти изглеждаше като… аз… почакай малко.

Извинявай. Та значи, полицейският отряд е открил на местопрестъплението двадесетина различни вида отпечатъци от ботуша в снега на алеята и няколко в снега до теб, но последните са били изпотъпкани, вероятно с намерение да се заличат следите. Засега не са се обадили никакви свидетели, но ние тръгнахме на обичайната обиколка из квартала. Част от апартаментите гледат към алеята и от КРИПОС разчитат на шанса някой да е видял нещо. Лично аз смятам тази вероятност за минимална. Точно тогава по шведската телевизия даваха повторение на шведската „Експедиция «Робинзон»“ — от единадесет без четвърт до дванадесет без четвърт. Шегувам се. Опитвам се да бъда забавен, нали разбираш? А, да, намерихме и синя шапка на няколко метра от мястото, където лежеше ти. По нея имаше петна от кръв и макар че ти бе доста окървавена, по мнението на доктор Бликс кръвта ти не може да е пръснала толкова надалеч. Ако кръвта е твоя, значи шапката може да е на убиеца. Изпратихме кръвта за ДНК-анализ, а шапката е в лабораторията на Техническия отдел — проверяват я за косми и следи от кожа. Ако мръсникът не страда от косопад, то дано поне да има пърхот. Ха-ха. Не си забравила Екман и Фрийзен, нали? Нямам повече подробности за теб, но ми дай знак, ако се сетиш за нещо. Има ли още нещо? Да, Хелге има нов дом при мен. Знам, че промяната за нея е в негативна посока, но така е за всички ни, Елен. Вероятно с изключение на теб. Сега ще си налея питие и ще помисля малко точно за това.