Ю Несбьо - Червеношийката

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Здрасти, пак се обажда Хари. Днес не успях да ида на работа, но все пак позвъних на доктор Бликс. С радост ти съобщавам, че не си била изнасилена и всичките ти земни вещи са непокътнати. Следователно нямаме мотив, макар че, разбира се, може да има причини да не е разполагал с време да осъществи замисъла си. Или да не е успял да го извърши. Днес се обадиха двама свидетели — видели са те пред кафенето „Фрю Хаген“. Има регистрирано плащане от картата ти в „7-Илевън“ в 22.55. Гаджето ти, Ким, седя цял ден на разпит. Описа как си тръгнала към дома му и те е помолил да му купиш цигари. Едно от момчетата от КРИПОС се заяде с него — била си купила друга марка цигари, не каквито пуши гаджето ти. Освен това Ким няма и алиби. Съжалявам, Елен, но за момента той е главният им заподозрян.

Впрочем току-що имах гостенка. Казва се Ракел и работи в ПСС. Качила се да провери как съм. Постоя малко при мен, но почти не разговаряхме. След няколко минути си тръгна. Не мисля, че мина много добре.

Имаш поздрави от Хелге.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Този месец март е най-студеният, откакто се помня. Термометърът показва минус осемнадесет, а прозорците в този блок са от началото на двадесети век. Всеобщото схващане, че човек не замръзва, когато е пиян, е много погрешно. Али, съседът ми, почука сутринта на вратата ми. Оказва се, че вчера съм паднал доста лошо по стълбите, като съм се прибирал, и той ми е помогнал да си легна.

Трябва да съм отишъл на работа по обед, понеже в столовата гъмжеше от хора, когато си взех сутрешното кафе. Стори ми се, че ме зяпат, но нищо чудно просто да си въобразявам. Страшно ми липсваш, Елен.

Проверих досието на гаджето ти, Ким. Намерих кратка присъда за притежание на хашиш. От КРИПОС все още мислят, че е бил той. Никога не съм се срещал с него, и, Бог ми е свидетел, не съм голям познавач на човешката душа, но от разказите ти за него не ми се струва такъв човек, не си ли съгласна? Обадих се в Техническия отдел — в шапката не били намерили и един-единствен косъм, само нещо, наподобяващо следи от кожа. Ще ги изпратят за ДНК-експертиза; очакват резултатите да са готови до четири седмици. Знаеш ли колко косми губи всеки ден зрелият човек? Проверих. Около сто и петдесет. А в шапката няма нито един. После слязох при Мьолер и го помолих да състави списък на всички осъдени за нанасяне на тежка телесна повреда през последните четири години и в момента са с гладко избръснати глави.

Ракел дойде в кабинета ми с книга. „Нашите птички“. Странна книга. Дали Хелге обича просо? Сигурно ти е много добре.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес беше погребението ти. Не присъствах. Близките ти се нуждаеха от време, за да се сбогуват, а днес аз не съм в особено представителен вид, така че вместо да отида на погребението ти, мислех за теб в „Скрьодер“. В осем вечерта се качих в колата и потеглих към Холменколен. Не беше добра идея. Ракел имаше гост — някакъв мъж, същия, когото съм заварвал там и преди. Той се представи като някакъв си във Външно министерство и си даде вид, че е дошъл по работа. Май се казва Бранхауг. Ракел не изглеждаше във възторг от посещението му, но, пак казвам, може просто да си въобразявам. Затова бързо си тръгнах, преди да стане прекалено неудобно. Ракел настоя да взема такси. И понеже виждам през прозореца, че моята бричка е паркирана на улицата, очевидно не съм я послушал.

Нещата са, както виждаш доста объркани за момента. Но днес все пак минах край зоомагазина и купих семена за птици. Продавачката ми предложи „Трил“. Взех от тях.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес се поразходих до кафене „Рюкте“. Напомня малко на „Скрьодер“. Поне не те гледат два пъти, като поръчаш сутрешна бира. Седнах до един старец и след няколко опита успях да започна нещо като разговор. Попитах го какво има против Евен Юл. Изгледа ме продължително, очевидно не ме помнеше от последната ни среща. Но след като го почерпих бира, ми разказа историята. Старецът бил фронтовак, вече знаех това, и познавал жената на Юл, Сигне, от времето, когато е работила като медицинска сестра на Източния фронт. Записала се доброволка, понеже била сгодена за норвежки войник от полк „Норвегия“. После, когато през 1945-а я изправили на съд за национално предателство, Юл й хвърлил око. Осъдили я на две години, но бащата на Юл, с висок пост в Работническата партия, се погрижил да я пуснат след няколко месеца. Попитах стареца защо това го възмущава толкова много, а той само промърмори, че Юл не бил такъв светец, за какъвто се представял. Използва точно тази дума — „светец“. Юл бил същият като другите историци — пишел митовете за Норвегия по време на войната така, както искали да ги представят победителите. Мъжът не помнеше името на първия й годеник, само се сети, че е бил един вид герой за останалите от полка.