Ю Несбьо - Червеношийката

— Трябва да проследим шапката — прецени Хари. — Освен осъдените проверете всички задържани или обвинени за нанасяне на телесна повреда. През последните десет години. Включете и района на крепостта „Акершхюс“. И се погрижете…

— Хари…

— Какво?

— Вече не работиш за Отдела за борба с насилието. Разследването води КРИПОС. Нали не ме молиш да си пъхам носа в техните работи.

Хари не отговори, само бавно кимна. Погледът му бе насочен някъде към планинската верига на север.

— Хари?

— Не ти ли е хрумвало някога колко по-добре би било да си някъде другаде, шефе? Искам да кажа, погледни това мизерно време.

Мьолер се сепна и се усмихна.

— Понеже питаш, ще ти споделя, че винаги съм смятал Берген за приятен град за живеене. За хлапетата и така нататък, знаеш как е.

— Но пак щеше да си полицай, нали?

— Разбира се.

— Защото такива като нас не стават за нищо друго нали?

Мьолер повдигна рамене.

— Изглежда не ставаме.

— Но Елен я биваше и за други неща. Често съм се замислял какво пилеене на човешки ресурси е работата й в полицията, което се свежда до залавяне на лоши момчета и момичета. Това е за такива като нас, Мьолер, но не беше подходящо за нея. Разбираш ли какво искам да кажа?

Мьолер се приближи до прозореца и застана до Хари.

— През май ще стане по-добре — подхвърли той.

— Да — съгласи се Хари.

Камбаната в църквата недалеч от Главното полицейско управление удари два пъти.

— Ще пробвам да ангажирам Халвуршен за случая — обеща Мьолер.

Дългият и богат опит на Бернт Бранхауг с жените го бе научил на нещо. Решеше ли, че не просто иска да е с някоя жена, а трябва да я има, това се дължи на някоя от следните причини: въпросната дама е изключително красива, задоволява го сексуално по-добре от която и да е друга, кара го да се чувства като истински мъж повече от всяка друга или — най-важната причина — тя иска да е с друг.

На Бранхауг му проблесна, че Ракел Фауке е точно такава жена.

Един ден през януари й се обади под предлог да му даде оценка за новия военен аташе в руското посолство в Осло. Тя обеща да му изпрати записка, но той настоя да го обсъдят. Понеже бе петък следобед, той предложи да се видят на чаша бира в бара на хотел „Континентал“. Така Бранхауг откри, че тя е самотна майка. Тя отклони поканата с обяснението, че трябва да вземе сина си от детската градина, а той подхвърли шеговито:

— Жена на твоята възраст, предполагам, има съпруг, който да се погрижи за това.

Ракел не го каза директно, но от отговора й разбра, че такъв мъж няма.

Затвори телефона все пак доволен от постигнатото, но и малко ядосан, задето каза „твоята възраст“ и по този начин подчерта разликата в годините между тях.

Следващата стъпка бе да се обади на Кюрт Майрик и да издои от него максимално богата информация относно госпожица Фауке. Не прояви особена дискретност, но не се разтревожи твърде, че Майрик ще надуши опасността.

Както винаги Майрик се оказа отлично осведомен. Ракел работила две години по линия на Външно министерство в норвежкото посолство в Москва като устен преводач. Омъжила се за руснак, млад професор по генни технологии, който светкавично се заел да приложи на практика теориите си и тя на бърза ръка забременяла. Щастието им продължило кратко, понеже въпросният професор по рождение бил генетично предразположен към алкохолизъм, съчетан с предпочитание към физическа аргументация. Ракел Фауке не повторила грешките на много свои посестрими, които чакат, прощават или се опитват да разберат, а още при първото посягане веднага се изнесла от дома им с Олег на ръце. Съпругът й и сравнително влиятелното му семейство предявили претенции за родителски права над Олег и ако не бил нейният дипломатически имунитет, едва ли щяла да успее да изведе сина си от Русия.

Когато Майрик спомена за делото, заведено от съпруга на Ракел, Бранхауг смътно си спомни за призовка от руския съд, минала през ръцете му. Но понеже тогава ставаше въпрос само за преводач, той препрати случая, без да запомни името. Сега Майрик обясни, че процесът за родителските права все още е проблем между руските и норвежките власти. Бранхауг веднага прекрати разговора и набра номера на юридическия отдел.

Следващия път Бранхауг се обади на Ракел с покана за вечеря. Този път нямаше предлог, но поканата отново бе отклонена категорично, макар и любезно. Тогава той продиктува писмо, адресирано до нея и подписано от началника на юридическия отдел. Писмото съобщаваше накратко, че понеже случаят се е проточил, сега Външно министерство се опитва „от съчувствие към руското семейство на Олег“ да стигне до някакво разрешение съвместно с руските власти относно процеса за родителските права. Това означаваше Ракел Фауке и Олег да се явят пред руски съд и да се подчинят на решението му.