Ю Несбьо - Червеношийката

Покани Ракел на вечеря. За втори път. Първия път тя обеща да си помисли, обади му се и отказа. Този път пак поиска да обмисли поканата, но все пак не отказа. Все още не.

Телефонът иззвъня. Обади се Халвуршен. Звучеше сънено — току-що ставал от леглото.

— От списъка на мъжете, заподозрени в използването на оръжия с цел нанасяне на тежка телесна повреда, проверих седемдесет от сто и десетима — докладва той. — Засега съм открил осмина с бръснати глави.

— Как ги откри?

— Обадих им се по телефона. Не е за вярване колко много от тях…

Хари го прекъсна:

— И ти ей така помоли тези закоравели престъпници просто да дадат на полицията актуално описание на външния си вид ли?

— Не точно. Обяснявах, че издирваме заподозрян с червеникава коса и попитах дали са си боядисвали косата напоследък — каза Халвуршен.

— Не разбирам накъде биеш.

— Ако беше с бръсната глава, какво щеше да отговориш?

— Хм — изсумтя Хари. — Там на север в Стайншер сте били големи умници. Чу същия неуверен смях.

— Прати ми списъка по факса — поръча Хари.

— Ще го получиш веднага като ми го върнат.

— Кой да ти го върне?

— Един полицай от отдела. Чакаше ме, като дойдох. Сигурно е било спешно.

— Мислех, че главно хората от КРИПОС работят по случая „Йелтен“ — озадачи се Хари.

— Очевидно не е така.

— Кой е той?

— Май се казваше Воген или нещо подобно — отвърна Халвуршен.

— В Отдела за борба с насилието няма Воген. Да не искаш да кажеш Валер?

— Точно така — възкликна Халвуршен и добави малко угрижено: — В момента ми се струпаха толкова много нови имена…

Хари едва се сдържа да не наругае младия полицай, задето предоставя на човек, комуто едва е научил името, материали от разследването, но моментът не бе подходящ за критика с остър тон. Момчето, немигнало три нощи подред, явно умираше за малко сън.

— Добра работа — Хари понечи да затвори.

— Почакай! Какъв е номерът на факса ти?

Хари се загледа през прозореца. Облаците над хълма Екебергосен пак се сгъстяваха.

— Ще го намериш в телефонния указател — посъветва го той.

Щом Хари затвори, телефонът иззвъня отново. Майрик го викаше в кабинета си незабавно.

— Как върви докладът за неонацистите? — попита появилия се на вратата Хари.

— Зле — Хари се отпусна на стола. От снимката над главата на Майрик го гледаше норвежката кралска двойка. — Буквата „е“ на клавиатурата ми се развали — добави Хари.

Майрик се усмихна малко пресилено като мъжа от снимката и помоли Хари засега да забрави за доклада.

— Трябваш ми за нещо друго. Току-що ми се обади началникът на информационната служба на Държавната организация 90 90 Обединение на синдикатите в Норвегия. — Б.пр. . Днес половината от ръководството са получили смъртни заплахи по факса. Подписани са с 88, съкращение на Heil Hitler. Не се случва за първи път, но сега е изтекла информация в пресата. Вече започнаха да постъпват обаждания от тях. Успяхме да проследим изпращача — използвал е обществен факс в Клипан. Затова трябва да вземем заплахата насериозно.

— В Клипан ли?

— Малко селище с шестнадесет хиляди жители в Южна Швеция и гнездо на най-върлите нацисти в цялата страна. Там ще намериш семейства, които са нацисти от 30-те години. Някои норвежки неонацисти ходят там на поклонение и да гледат, да се учат. Искам да си приготвиш голям сак, Хари.

Неприятно предчувствие обзе Хари.

— Пращаме те там, за да разузнаваш Хари. Ще се внедриш в средата. Работа, идентичност и други подробности ще уредим постепенно. Подготви се, защото ще останеш там известно време. Шведските ни колеги са се погрижили за жилище.

— Да разузнавам — повтори Хари. Не вярваше на ушите си. — Нямам и понятие от разузнаване, Майрик. Аз съм разследващ полицай. Да не си забравил?

Усмивката на Майрик изглеждаше опасно излиняла.

— Ти учиш бързо, Хари, това не е проблем. Погледни случая като възможност да натрупаш интересен и полезен опит.

— Хм. Колко време?

— Няколко месеца. Най-много шест.

— Шест ли? — възкликна Хари.

— Бъди оптимист, Хари. Нямаш семейство, с което да се съобразяваш нямаш…

— Кои са другите от отбора?

Майрик поклати глава.

— Няма отбор. Сам си, най-вероятно. И ще докладваш директно на мен. Хари потърка брадичка.

— Защо аз, Майрик? Разполагаш с цял отдел експерти по разузнаване и дясноекстремистки групировки.

— Винаги има първи път.

— А какво ще стане с пушката „Мерклин“? Следите ни отведоха до стар нацист, а сега се появяват и тези заплахи, подписани с Heil Hitler. Не би ли следвало да продължа да работя по…