Ю Несбьо - Червеношийката

— Ще стане, каквото аз кажа, Хари — на Майрик вече не му бе до усмивки.

Нещо не беше както трябва. Хари го подуши отдалече, но не можеше да разбере какво е и откъде идва. Изправи се. Майрик също.

— Ще тръгнеш през уикенда — Майрик му подаде ръка.

Хари намери жеста за странен, а явно и Майрик бе на същото мнение, защото лицето му придоби смутено изражение. Но вече беше късно, протегнатата ръка висеше във въздуха безпомощна, с разперени пръсти и Хари бързо я стисна, за да сложи край на неловката ситуация.

Минавайки край Линда на рецепцията, тя му извика, че за него има факс на пощенския рафт и Хари го грабна в движение. Беше списъкът на Халвуршен. Очите му зашариха по имената, докато подтичваше по коридора и се опитваше да се сети коя част от него би имала полза от шестмесечно общуване с нацисти в някакво мизерно село в Южна Швеция. Не и онази част, която се опитваше да остане трезва. Не и онази, която чакаше отговора на Ракел на поканата за вечеря. И със сигурност не онази, която искаше да открие убиеца на Елен. Рязко спря.

Последното име…

Нямаше причина да се изненадва от появата на стари познайници в списъка, но това бе нещо друго. Отново подреди частите от пъзела и сякаш чу звука от изпразнения „Смит & Уесън“ 38 — плавно щракване, което му подсказа, че всичко се връзва.

За секунда се озова в кабинета и вече звънеше на Халвуршен. Халвуршен си записа въпросите му и обеща да му звънне веднага щом открие нещо.

Хари се облегна назад. Чуваше как бие сърцето му. По принцип не беше силната му страна да комбинира малки части информация, на пръв поглед лишени от връзка. Прозрението му се дължеше на моментно вдъхновение. Халвуршен се обади след четвърт час, а Хари имаше чувството, че е чакал часове.

— Така е — потвърди Халвуршен. — Отрядът е намерил на пътеката отпечатъци от обувки тип кубинки, номер четиридесет и пет. Успели са да определят марката, понеже отпечатъкът е от почти неносена обувка.

— А знаеш ли кой използва кубинки?

— Ами да, одобрени са от НАТО, мнозина висши военни в Стайншер си ги поръчват специално. А и някои английски футболни хулигани също ги носят.

— Точно така. Скинари. Бутбойс 91 91 Друго название на скинарите. Също и име на норвежка неонацистка организация. — Б.пр. . Неонацисти. Намери ли някакви снимки?

— Четири. Две от „Акер Култюрверкстед“ и две от демонстрация пред „Блиц“ през деветдесет и втора.

— Носи ли шапка на някоя от тях?

— Да, на снимките от „Акер Култюрверкстед“.

— А камуфлажна шапка?

— Чакай да погледна.

Хари чу как дъхът на Халвуршен изпращя в мембраната на микрофона. Хари се молеше наум.

— Изглежда като барета — уточни Халвуршен.

— Сигурен ли си? — попита Хари, без да се опитва да скрие разочарованието си.

Халвуршен се оказа сигурен и Хари изруга високо.

— Но вероятно кубинките ще са от помощ? — предпазливо предположи Халвуршен.

— Убиецът е изхвърлил кубинките, освен ако не е идиот. А щом е заличил следите в дълбокия сняг, навежда на мисълта, че не е.

Хари се колебаеше. Отново усети онова чувство, онази внезапна увереност, че знае кой е извършителят, но същевременно съзнаваше колко е опасна тя. Опасна, защото пречи на полицая да допуска съмненията, тихите гласове, нашепващи за противоречия, развалящи цялостния вид на картинката. Съмненията са като студена вода, а никой не иска студена вода, усети ли, че е на път да залови убиец. А Хари си спомняше, че и преди е бил сигурен. И е бъркал.

Халвуршен поде:

— Военните началници в Стайншер си купуват кубинки направо от САЩ, значи не се продават в много магазини. И ако тези обувки са били почти нов и…

Хари веднага проследи мисълта му:

— Браво, Халвуршен! Открий кой ги продава, започни с магазините за камуфлажни дрехи. После ще пообиколиш със снимките и ще разпиташ дали някой си спомня да е продал на мъжа чифт обувки през последните месеци.

— Хари… ъъъ.

— Да, знам, първо ще го съгласувам с Мьолер.

Хари знаеше, че шансовете да открият продавач, запомнил всички клиенти, на които е продал обувки, са минимални. Е, нарастваха, ако на тила си клиентът има татуиран надпис „Heil Hitler“. Все пак рано или късно Халвуршен щеше да научи, че деветдесет и девет процента от цялото разследване на едно убийство се състои в търсене на улики на погрешни места. Хари затвори и позвъни на Мьолер. Шефът на отдела изслуша аргументите му и се изкашля:

— Радвам се да чуя, че поне веднъж ти и Валер сте на едно мнение.