Луиз Пени - Убийството на художника

- Точно така - съгласи се Гамаш. - Живеят в очакване животът да им се случи. В очакване някой друг да ги спаси. Или да ги изцери. Никога не полагат усилия да се променят към по-добро.

- Бен - промълви Питър. Първата му дума за деня.

- Бен. - Гамаш кимна едва. - Мисля, че Джейн го е знаела. - Стана и почука по стената. -Ето тук. Нарисуваният Бен. Забелязахте ли, че е обут с къси панталонки? Като малко момче. И е статуя, направен е от камък. Заседнал. Обърнат към къщата на родителите си с лице към миналото. Сега всичко това изглежда логично, разбира се, но тогава не го видях.

- Но защо ние не успяхме да го видим? Прекарвахме с него всеки ден - недоумяваше Клара.

- Защо да го видите? Всеки си има свой живот, свои проблеми. Освен това изображението на Бен показва и още нещо. - Гамаш направи пауза, за да осъзнаят значението на думите му.

- Сянката - обади се Питър.

- Да. Бен хвърля дълга и тъмна сянка. Мракът в него влияе и на другите.

- Искате да кажете, че е повлиял на мен - вметна Питър.

- Да. И на Клара. И на почти всички останали. Бен е хитър, създава впечатление за човек, който е много толерантен и внимателен, но всъщност е много черна, много лукава натура.

- Но защо е убил Тимър? - запита отново Рут.

- Защото е възнамерявала да промени завещанието си. Не да го лиши от всичко, а просто да му остави толкова, колкото да преживява. За да му се наложи за първи път в живота си да започне да прави нещо за себе си. Знаела е в какъв мъж се е превърнал, знаела е за всичките му лъжи, леност, извинения. Но винаги се е чувствала отговорна за него. До момента, в който се е запознала с вас, Мирна. Вие и Тимър сте разговаряли много за тези неща. Смятам, че онова, което споделихте и с мен за мнозинството от пациентите ви, я е накарало да се замисли по-дълбоко за Бен. Тя отдавна е съзнавала, че той е проблем, но е гледала на него като на пасивен проблем. Като на човек, който е опасен само за себе си. А при неговите лъжи за нея...

- Била е наясно какво говори Бен за нея зад гърба й, така ли? - запита Клара.

- Да. Бен ни го каза по време на разпита. Призна, че още в детските си години е разказвал лъжи за майка си, за да печели съчувствие, но не счита, че това е нещо погрешно. „Би могло и да е истина“, така се изрази. - Гамаш продължи: - На вас, Питър, е казал например, че майка му е настоявала за изпращането му в „Абът“, но истината е, че той самият я е молил за това. Искал е да я накаже, като я накара да се чувства ненужна. Според мен общуването й с вас, Мирна, е било истинска повратна точка в живота на Тимър. Дотогава тя е обвинявала себе си за онова, в което се е превърнал Бен. Почти е повярвала на обвиненията му, че е ужасна майка. И е чувствала, че му е длъжница. Затова му е позволила цял живот да живее в дома й.

- Това не ти ли се струваше странно? - обърна се Мирна към Клара.

- Не. Но сега, като си припомня някои неща, най-после виждам цялата картинка. Невероятно е. Бен казваше, че Тимър не му позволява да напусне онази къща. И аз си мислех, че става въпрос за някакъв емоционален шантаж. Вярвах на всяка негова дума. - Клара поклати глава в изумление. - Когато се премести да живее във вилата на пазача, Бен ни каза, че майка му го изритала, защото най-сетне събрал кураж да й се опълчи.

- И вие му повярвахте? - запита тихо Рут. - Кой купи достатъчно от картините ви, за да си позволите собствен дом? Кой ви даде мебели? Кой ви канеше на вечеря през всичките онези ранни години, за да ви запознае с местните хора и да ви нахрани, понеже знаеше, че буквално гладувате? Кой ви даваше чанти, пълни с остатъци от онези вечери? Кой ви слушаше внимателно всеки път, когато говорехте, и ви задаваше интересни въпроси? Мога да продължа така цяла нощ. Нищо ли от това не ви направи впечатление? Толкова ли сте били слепи?

„Ето пак - помисли си Клара. - Слепотата.“ Тя бе по-лоша от всички рани, които й бе причинил Беи. Рут ги гледаше втренчено с каменно лице. Как може да са били толкова лековерни? Как е възможно думите на Беи да са имали по-голяма тежест от действията на Тимър? Рут беше права. Тимър винаги се бе проявявала като толерантна, мила и щедра жена.

Клара с ужас проумя, че Беи е планирал и започнал убийството на майка си много отдавна.

- Права си. Толкова съжалявам. Дори за змиите. Аз му бях повярвала и за оная история със змиите.

- Змии ли? - обади се Питър. - Какви змии?

Клара поклати глава. Беи я беше излъгал и бе използвал името на Питър, за да приспи подозренията й. Защо й беше разказал, че в мазето на майка му има змии? Защо беше съчинил онази история за себе си и Питър като деца? Защото това го превръщаше в още по-голяма жертва, в герой, проумя сега. И тя бе приела с готовност скалъпената история. Всички го жалеха и наричаха „бедния Беи“. Той самият бе желал да изглежда такъв в очите им, макар да се бе оказало, че не иска да е действително беден.