Луиз Пени - Убийството на художника

Клара се затъркаля бясно, като се опитваше да седне. Виждаше как Бен работи по стъпалата. Знаеше, че разполага с минути, може би дори по-малко. Напрегна всички сили да разхлаби въжетата, с които бяха завързани китките й. За щастие, Бен не ги бе стегнал много. Вероятно не бе искал дай причинява охлузвания, но благодарение на това тя успя да ги разхлаби, макар и не да ги освободи напълно.

- Какво правиш там?

Бен насочи лъча на фенерчето към Клара и тя се облегна назад да прикрие движенията си. Гърбът й докосна стената и нещо премина по косата и врата й. След това изчезна. „О, господи! Божичко!“ Щом лъчът се насочи отново към стъпалата, Клара бясно продължи опитите си да се развърже. Искаше да избяга от змиите повече, отколкото от самия Бен. Долавяше тяхното пълзене, как се провесваха около гредите и вентилационните шахти. Накрая ръцете й се освободиха и тя запълзя в сумрака.

- Клара? Клара! - Лъчът на фенерчето се замята бясно напред-назад. - Нямам никакво време за глупости.

Бен слезе от стълбата, затърси я като обезумял из цялото помещение. Клара напредваше към вътрешността на мазето, към източника на онази отвратителна миризма. Нещо докосна бузата й и падна върху крака й. Тя прехапа устни, за да не изпищи, и усети металическия вкус на кръв в устата си. Зарита отчаяно и дочу глух трясък, когато кракът й се удари в близката стена.

Питър и двамата инспектори минаха като вихрушка през къщата на Джейн, но Гамаш беше наясно, че няма да я намерят там. Ако й се беше случило нещо лошо, едва ли щеше да е в тази къща.

- Тя е в къщата на Хадли - заяви Гамаш, устремен към вратата. Навън Бовоар бързо го зад мина, както и Питър. Докато препускаха през бурята към къщата с гостоприемни светлини, краката им трополяха като копита на галопиращи коне.

Клара не беше сигурна дали чува грохота на урагана Кайла, или собственото си учестено дишане. Сякаш цялата къща над нея трепереше и стенеше. Затаи дъх, но след малко тялото й закрещя за кислород и тя се принуди да задиша шумно и жадно.

- Чух те. - Бен се извърна, но толкова рязко, че изтърва фенерчето и то се приземи с двоен трясък. В първия миг лъчът буквално заслепи Клара. Сетне светлината угасна и мазето потъна в пълен мрак.

- По дяволите - изсъска Бен.

„Боже мой, боже мой“ - повтаряше си мислено Клара. Отвсякъде я обгръщаше мрак, пълен и безнадежден. Замря ужасена. Долови движение отдясно и то се оказа достатъчно да я извади от вцепенението. Запълзя тихо и бавно наляво, опипваше основата на грубата каменна стена в търсене на някакъв камък, тръба, тухла, каквото и да е. Освен...

Ръката й се вкопчи в нещо, а то на свой ред се сгърчи и обви около нея. Клара с ужас го захвърли в мрака и чу как се блъска в нещо в дъното на помещението.

- Ето ме и мен - прошепна Бен.

Клара осъзна, че е пропълзяла точно до него в мрака. Беше само на крачка разстояние от нея, но вече без фенерчето. Тя замря ужасена, очакваше всеки миг ръцете му да я сграбчат. Вместо това долови шум от отдалечаващи се крачки. Бен отиваше към мястото, където бе захвърлила змията.

- Къде е тя? - извика Питър с умоляващ глас.

Бяха претърсили къщата на Бен, но откриха само някаква локва. Сега Питър описваше концентрични кръгове из всекидневната и с всеки следващ приближаваше все повече Гамаш, който бе застанал точно в центъра на стаята.

- Моля ви, успокойте се, господин Мороу.

Питър спря. Думите бяха изречени спокойно, но авторитетно. Гамаш се бе втренчил в някаква въображаема точка, като че ли не си даваше сметка нито за урагана навън, нито за ужаса, който Питър изпитваше.

Клара знаеше, че разполага с две възможности, което бе доста по-добре от ситуацията преди няколко минути. Трябваше да стигне до стълбите или да намери някакво оръжие, с което да порази Бен, преди той да се добере до нея. Познаваше го много добре. Беше силен, но бавен. Бързината в случая нямаше голямо значение, но все пак й даваше някакъв шанс.

Нямаше представа къде да търси предмет, който да използва като оръжие, освен на земята. Вярно, можеше да се натъкне на тухла или тръба, но поне знаеше със сигурност за един предмет на пода. Дочула бе как Бен се препъва в него няколко крачки напред. Клара се обърна и падна на колене; запълзя по мръсния под, като размахваше ръце пред себе си с надеждата да хване нещо, което няма да се опита да сграбчи нея. Отново дочу някакъв грохот и й се прищя сърцето й да бие по-тихо. Докосна нещо с ръка и само след миг проумя какво е. Прекалено късно. Мишеловката с трясък се захлопна и строши два от пръстите й; Клара нададе писък на болка и ужас. Приливът на адреналин й вдъхна сили, тя изтръгна мишеловката от наранената си ръка и я метна настрани. Хвърли се в другата посока, спомнила си, че мишеловките са подредени край стените. Значи точно срещу нея трябваше да има стена. Ако Бен се втурнеше в мрака към нея, за да я сграбчи...