Луиз Пени - Убийството на художника

- А скиците показват ли нещо? - запита Оливие.

- Не, прекалено са груби.

- И за капак на всичко лукът - продължи Клара.

- Лукът ли?

- Да, когато отидох в къщата на Бен в деня след убийството на Джейн, той запържваше лук, за да приготви чили. Бен никога не готви. Но в своя егоизъм повярвах на думите му, че го прави заради мен, за да ме поразведри. По едно време влязох във всекидневната му и долових миризма на нещо, което помислих за почистващ препарат. Ухаеше на чисто и подредено, затова реших, че Нели е почиствала. Но при един по-късен наш разговор тя спомена, че Уейн бил толкова болен, че повече от седмица не била чистила. Бен сигурно е използвал някакъв разтворител и е решил да пържи лук, за да замаскира миризмата.

- Точно така - обади се Гамаш и отпи от бирата си. - Измъкнал е „Един ден от събора“ от галерията онази събота, изтрил е себе си и е нарисувал друг на свое място. Сгрешил е обаче, като си е измислил произволно лице. Освен това е използвал собствените си бои, които са различни от тези на Джейн. Сетне е върнал картината в „Артс Уилямсбърг“, но му се е наложило да убие Джейн, преди тя да е видяла подправената картина.

- Вие - Клара се обърна към Гамаш - разсеяхте всичките ми съмнения. Все питахте кой още е видял картината. Тогава си спомних, че на вечерята в петък Беи бе попитал Джейн дали има нещо против той да отскочи до галерията да види „Един ден от събора“.

- Мислиш ли, че е подозирал нещо още тогава? - обади се Мирна.

- Възможно е да се е разтревожил. Да си е внушил нещо заради вината си. Спомням си погледа му, когато Джейн каза, че картината изобразява шествието и има някакво специално послание. В онзи момент тя погледна право към него.

- Видът му беше странен и когато тя цитираше онази поема - вметна Мирна.

- Коя? - попита Гамаш.

- На Одън. Ей я там книгата, в купчината до стола на Клара. Виждам я - каза Мирна. -„Събрани съчинения на У. X. Одън“.

Клара й подаде тежкия том.

- Ето я - посочи Мирна. - Джейн прочете част от думите, с които Одън изказва почит към Херман Мелвил: Злото е скучно и винаги с човешки образ, то споделя леглото ни и се храни на масата ни.

Питър се пресегна за книгата и прегледа началото на поемата, частта, която Джейн бе пропуснала:

Към края той се сблъска с невъобразима кротост и хвърли котва в своя дом, и достигна своята жена, и негов пристан вечен стана нейната ръка, и всяка сутрин пътуваше до офис, сякаш професията му бе друг остров.

Добротата съществуваше: наясно бе с това.

Оставаше и ужасът му да изтлее докрай.

Питър се загледа в пламъците на камината, заслушан в тихата реч на познатите гласове. Полека сложи лист хартия в книгата и я затвори.

- Заради параноята си е виждал скрити послания във всичко - обясни Гамаш. - Беи е разполагал с възможността и умението да убие Джейн. Живее зад училището и може да влезе в сградата, без никой да го види; лесно може да се вмъкне, да вземе дървен лък и няколко стрели, да смени върховете им с ловни, след което да примами Джейн и да я убие.

Питър си го представи ясно като на филм. Притвори очи. Не можеше да погледне останалите. Как беше възможно да не знае всички тези неща за най-добрия си приятел?

- Как е успял да примами Джейн там? - запита Габри.

- По телефона - отвърна Гамаш. - Джейн му се е доверявала напълно. Не се е усъмнила в нищо, когато я е помолил да се срещнат при еленската пътека. Казал й е, че има бракониери и е по-добре да остави Люси у дома. И тя е тръгнала натам, без изобщо да се замисли.

„Ето какво причиняват доверието и дружбата, лоялността и любовта - помисли си Питър. -Мамят те. Предават те. Нараняват те толкова дълбоко, че едва дишаш. Понякога дори те убиват. Или по-лошо. Убиват хората, които обичаш най-много.“ Беи за малко да погуби Клара. А той му вярваше. Обичаше го. И ето какво се случи. Не, никога повече. Онзи цитат на Гамаш от евангелието на Мат ей се бе оказал верен.

- Но защо е убил собствената си майка? - попита Рут.

- Това е история, древна като света - отвърна Гамаш.

- Беи е бил мъжка проститутка? - възкликна Габри.

- Това е най-древната професия. Ти на кой свят живееш? - тросна се Рут. - Няма значение, не искам да знам.

- Алчност - поясни Гамаш. - Трябваше всичко да ми се изясни още след разговора ни в книжарницата - обърна се към Мирна. - Вие описахте един интересен типаж. Хора, които водят „застинал“ живот. Спомняте ли си?

- Да, помня. Онези, които не израстват и не узряват, които остават инфантилни цял живот. Такива хора рядко успяват да се променят към по-добро.