Луиз Пени - Убийството на художника

Питър чу отчаяния писък на Клара и внезапното му прекъсване. Тримата бяха пристигнали секунди по-рано пред къщата на Тимър, чиято предна врата се удряше в стената, подмятана от безмилостния вятър. Гамаш и Бовоар извадиха фенерчета и насочиха лъчите им към дървения под. Следи от мокри обувки водеха към вътрешността на тъмната къща. Последваха ги тичешком. Миг след като се добраха до кухнята, дочуха писъка.

- Оттук! - Питър отвори една врата, зад която се виждаше само мрак. Втурнаха се един след друг по стъпалата към мазето.

Клара спря да се търкаля в мига, когато Бен заби глава в каменната стена. Удари се в нея с все сила и Клара откри, че е сгрешила. Бен беше бърз. Но сега вече не толкова. Сблъсъкът бе отекнал в цялото мазе. След това Клара дочу друг шум.

Стълбището се сгромолясваше.

1Подходящия момент (фр.). - б. р.

2Маргарет Атууд (1939) - известен канадски поет, писател, литературен критик, есеист и природозащитни?. - б. р.

3Мартин Брайьн Мълрони (1939) - министър-председател на Канада от септември 1984 г. до юни 1993 г. - б. р.

Всичко се разви някак ужасно бавно. Фенерчето на Гамаш освети пода и угасна, но преди това той зърна просналия се на рухналото стълбище Бовоар. Главният инспектор се опита да избегне опасността и за малко да успее. Но хлътна до глезен между опорите на строшените стъпала с единия си крак. В този миг едновременно чу и усети как костта изпращява под тежестта на изгубилото му равновесие тяло. Другият му крак попадна върху нещо далеч по-безопасно, но не по-малко шумно. Гамаш чу, че Бовоар простена от болка, а сетне рухна и Питър. Мороу политна с главата напред като гмуркащ се лебед и главният инспектор се озова на пътя му. Пред очите на Гамаш избухна истински фойерверк и той видя толкова звезди, колкото нямаше и на небето. После изгуби съзнание.

Когато малко по-късно дойде на себе си, Клара бе надвесена над него със сгърчено от страх лице. Ужасът струеше от нея. Гамаш се опита да се изправи, да я защити, но не беше в състояние да го направи.

- Шефе? Наред ли сте? - Виждаше като през мъгла, но зърна, че Жан Ги също е надвесен над него. - Обадих се за помощ по мобилния.

Бовоар се пресегна и хвана ръката на шефа си. За миг.

- Добре съм, Жан Ги. А вие как се чувствате? - Гамаш се вгледа в разтревоженото му лице.

- Сякаш слон се е приземил върху мен.

Бовоар се усмихна измъчено. Яркочервена капка кръв изби на устната му и Гамаш вдигна трепереща ръка да я избърше нежно.

- Трябва да действаш по-внимателно, момчето ми - прошепна. - А Питър?

- Малко съм по заседнал, но иначе съм добре. Вие ме халосахте с главата си.

Не беше сега моментът да изясняват кой кого е халосал и с какво.

- Ето го пак! Нещо пълзи там. - Клара най-сетне бе открила фенерче, което вече не беше толкова трудно, защото подземието сега гъмжеше от фенерчета и мъже. Докато размахваше лъча към тавана и пода, й се прииска фенерчето да притежаваше и друга мощ, не само да осветява. Една огнехвъргачка щеше да свърши идеална работа.

Клара бе взела дланта на Питър в собствената си счупена ръка и обменяше физическа болка за емоционална утеха.

- А Бен? - попита Гамаш, като се надяваше скоро да може да формулира цели изречения. Болката в крака му беше ужасна, а главата му пулсираше, но въпреки това усещаше, че някъде там, от мрака, все още ги дебне опасност.

- В безсъзнание е - каза Клара. Имала бе възможност да ги остави. Вярно, стълбите бяха рухнали, но пък наблизо имаше сгъваема стълба, която можеше да използва, за да се измъкне навън. Но не го направи.

Клара никога не бе изпитвала такъв страх. И гняв. Не към Бен, а към некадърниците, които трябваше да я спасят. А сега се налагаше тя да ги брани.

- Чувам нещо - обади се Бовоар.

Гамаш се опита да се повдигне на лакти, но от болката в крака дъхът му секна, а силата му се изчерпа. Падна и протегна ръце настрани, за да докопа нещо, което да използва като оръжие.

- Идва отгоре - каза Бовоар. - Тук са вече.

Гамаш и Клара никога не бяха чували по-прекрасни думи.

* * *

Седмица по-късно се бяха събрали във всекидневната на Джейн, която всички бяха започнали да чувстват като свой дом, включително Гамаш. Напомняха на герои от абсурдна комедия: Гамаш - с гипсиран крак, Бовоар - превит надве, със счупени ребра, главата на Питър - цялата омотана в бинт, а ръката на Клара - в шина.

От горния етаж се носеха гласовете на Габри и Оливие, които си припяваха тихо „Валят мъже“ 1. От кухнята се чуваше тананикането на Мирна, която приготвяше домашна супа и хляб. Отвън се сипеха едри мокри парцали сняг, щипеха бузите на минувачите и се топяха почти мигновено при приземяването си. Дърветата бяха изгубили и последните си есенни листа и плодове.