Луиз Пени - Убийството на художника

- Мисля, че започва да натрупва - заяви Мирна, която тъкмо внасяше приборите и ги слагаше на масата край пукащата камина.

От втория етаж долетяха бурните възклицания на Габри, който оглеждаше предметите в спалнята на Джейн.

- Алчност. Отвратително - измърмори Рут и се насочи бързо към стъпалата за горния етаж.

Клара не отделяше поглед от Питър, който се изправи и разбута без нужда въглените в

идеално горящата камина. Държала го бе в прегръдките си през цялата онази нощ, когато лежеше проснат на мръсния под. Тогава за последно го усети толкова близо до себе си. След ужасните събития преди седмица той се бе оттеглил напълно на самотния си остров. Мостът бе разрушен. Питър бе издигнал нови стени около себе си. И сега вече никой не можеше да го достигне, дори тя. Физически - да, можеше да го държи за ръка, да го прегръща, което и правеше. Но знаеше, че повече няма власт над сърцето му.

Клара наблюдаваше красивото му лице, по-което личаха бръчки от мъка и синини от падането. Знаеше, че от всички им Питър е получил най-тежката рана, че тя може никога да не зарасне.

- Аз искам това - заяви Рут, докато слизаше по стъпалата. И размаха във въздуха малка книжка, която напъха в голям джоб на износената си жилетка. В завещанието си Джейн беше приканила всички свои приятели да си изберат по един предмет от дома й. Рут бе направила своя избор.

- Как разбра, че е бил Бен? - попита Мирна и зае един стол, преди да извика момчетата от горния етаж за обяд. На масата ги очакваха купи с гореща супа и парчета ухаеща питка.

- Осъзнах го по време на празненството тук - каза Клара.

- Какво толкова видя, което ние не успяхме? - запита Оливие и зае мястото си.

- Въпросът е какво не видях. Не видях Бен. Знаех, че с „Един ден от събора“ Джейн е искала да отдаде почит на майка му. Нарисувала бе всички, които Тимър ценеше...

- С изключение на Бен! - възкликна Мирна, докато мажеше топлия хляб с масло и наблюдаваше как то се разтопява при размазването си. - Каква глупачка съм била да го пропусна!

- И на мен ми отне много време да го проумея - призна Гамаш. - Забелязах го едва след като огледах добре картината в стаята си. Бен го нямаше.

- Бен го нямаше - повтори Клара. - Знаех, че не е възможно Джейн да го пропусне. Но той просто не беше на картината. Освен ако не е бил там преди, но лицето му е било премахнато впоследствие.

- Но защо Бен е изпаднал в паника, след като е видял картината? Какво толкова е щяло да

стане, ако хората видят лицето му на нея? - недоумяваше Оливие.

- Помислете - каза Гамаш. - Беи е инжектирал майка си с фатална доза морфин в последния ден на събора, точно по време на шествието. Разбира се, първо си е подсигурил алиби, бил е в Отава на някаква изложба за антикварни вещи.

- А наистина ли е бил там? - попита Клара.

- О, да, дори е купил няколко предмета. След това е побързал да се върне обратно в селото, което е само на три часа път с автомобил от града, и изчакал шествието да започне...

- И е знаел предварително, че майка му ще остане сама? Но как? - обади се Рут.

- Познавал е добре майка си и е бил наясно, че тя ще настоява да отидете на празника.

- Тимър така и направи. Трябваше да остана при нея.

- Нямало е как да знаеш, Рут - каза Габри.

- Продължавайте - обади се Оливие, докато топеше хлебчето си в супата. - Бен е огледал картината и...

- Видял е на нея себе си - обясни Гамаш. - Там, на пейките, по време на шествието. И тогава е решил, че Джейн знае какво е направил, че той е бил в Трите бора на този ден.

- Затова откраднал картината, изтрил лицето си и нарисувал ново на негово място -довърши Клара.

- Онази странна жена беше на пейката до Питър - вметна Рут. - Най-естественото място, на което Джейн може да постави Бен.

Питър едва се спря да не сведе поглед.

- И онази нощ в пансиона всичко ми се изясни - заяви Клара. - Той не беше заключил вратата на дома си след убийството. Всички други го направихме с изключение на Бен. А и когато се захвана с разкриването на стените, беше толкова бавен. Онази нощ, когато го хванахме тук, каза, че искал да навакса с работата по стените. Тогава му повярвах, но по-късно си помислих, че оправданието е доста наивно дори за него.

- Излиза, че е претърсвал къщата на Джейн за ей това - поясни Гамаш и вдигна папката, която Бовоар бе открил в дома на Йоланд. - Тук са скиците, правени от Джейн на всеки областен събор в продължение на шейсет години. Бен е предположил, че може да има някакви чернови за „Един ден от събора“, и ги е търсил.