Ю Несбьо - Прилепът

— А, да. Точно така. Кенсингтън. Ужасна история. Разговарял съм с него няколко пъти. Приживе — да уточня. А сега същият този човек лежи в чекмеджето и мълчи като риба — Енгелсон посочи с палец през рамото си.

— Не се съмнявам, докторе. Какво открихте?

— Вижте какво, господин… как ви беше името?… А, да, Хоули! При нас труповете се редят на опашка и всички искат да минат първи. Не труповете, а следователите. Но тук всеки си чака реда. Има си установен график и не може да се заобикаля, ясно? Сутринта ми звъни лично началникът Маккормак и ми нарежда, че някакво самоубийство се ползвало с приоритет. И аз започвам да си задавам въпроси. Не сварих да питам Маккормак, но вероятно вие, господи Хоуган, ще ме осветлите с какво въпросният Кенсингтън е толкова по-специален от всички останали?

Енгелсон отметна презрително глава и от устата му лъхна силна миризма на джин.

— Надяваме се вие да ни отговорите на този въпрос, докторе. Открихте ли нещо специално?

— В какъв смисъл? Питате дали има три крака, четири бели дроба или зърна на гърба?

Хари, пребит от умора, не изпитваше никакво желание да се кара с впиянчен патоанатом, който се заяжда, защото някой го е сритал по кокалчетата. А е всеизвестно, че специалистите в редките области имат по-чувствителни кокалчета.

— Натъкнахте ли се на… на нещо необичайно? — парафразира въпроса си Хари.

Енгелсон го изгледа със замъглени очи.

— Не. Не открих нищо необичайно. Абсолютно нищо.

Докторът продължи леко да поклаща глава и Хари се досети, че патоанатомът не е приключил. Просто правеше риторична пауза, но в промития му от алкохола мозък тя явно не траеше толкова продължително, колкото в главата на Хари.

— В нашата професия не се смята за необичайно в трупа да се открие наличие на наркотици — продължи най-сетне патоанатомът. — В случая: хероин. Е, необичайно е дотолкова, доколкото става дума за полицай, но понеже на масите ни рядко лягат ваши колеги, не се ангажирам със становище колко точно необичайна е находката.

— Причина за смъртта?

— Не казахте ли, че вие сте го открили? Според вас от какво умира човек, който виси от тавана с намотан около врата си кабел? От коклюш?

На Хари започна да му кипва, но съумя да запази хладнокръвната си маска.

— Значи е починал от недостиг на кислород, а не от свръхдоза?

— Бинго, Хоуган.

— Следващият ми въпрос касае часа на смъртта.

— Между полунощ и два през нощта.

— Не можете ли да бъдете малко по-точен?

— Ще мирясате ли, ако ви кажа един и четири минути? — Червендалестото лице на лекаря пламна още по-ярко. — Тогава приемете, че съм казал точно това.

Хари вдиша дълбоко няколко пъти.

— Извинете, ако се изразявам… ако ви звуча настъпателно, докторе. Просто английският ми е…

— … на твърде незадоволително ниво — довърши услужливо Енгелсон.

— Именно. Без съмнение сте зает човек и няма да ви бавя повече. Само искам да се уверя, че сте разбрали нареждането на Маккормак докладът от тази аутопсия да бъде изпратен директно на него, а да не минава по процедурния ред.

— Абсурд. По този въпрос инструкциите са пределно ясни, Хорган. Предайте думите ми на господин Маккормак.

Дребният смахнат професор се изпъчи разкрачен и самоуверен, със скръстени ръце. Погледът му проблясваше войнствено.

— Инструкции? Не знам с какъв статут се ползват инструкциите в полицията в Сидни, но там, откъдето идвам, предназначението на инструкциите е служителите да разполагат с алгоритъм за действие, когато началникът не им е дал изрични наставления.

— Не ми ги пробутвайте тия, Хорган. Професионалната етика явно не е на особена почит при вас, затова се съмнявам, че ще проведем особено продуктивен диалог. Какво ще кажете да теглим чертата и да си пожелаем приятен ден, господин Хорган?

Хари не помръдна.

— Или имате друго предложение? — нетърпеливо попита Енгелсон.

Пред себе си Хари имаше човек, който смяташе, че няма какво да изгуби. Алкохолизиран, застаряващ, посредствен патоанатом с изчерпани перспективи за кариерно израстване. Затова не се боеше от нищо. Какво можеха да му сторят? За Хари днешният ден беше най-дългият и най-кошмарният през целия му живот. А в живота всичко си има граници. Той сграбчи яката на бялата престилка и вдигна Енгелсон във въздуха.

Шевовете изпукаха.

— Друго предложение? Ето какво ще ви предложа: да ви вземем кръвна проба и после да си говорим за професионална етика, господин Енгелсон. Предлагам да обсъдим и колко души биха свидетелствали, че сте провели аутопсията на Ингер Холтер в нетрезво състояние. А после да поговорим с някой, в чиито очи професионалният морал стои на пиедестал; някой, който може да ви бие шута; нещо повече — да ви отреже пътя към всички позиции, изискващи медицинска правоспособност. Как ви се струва, докторе? Задоволително ли се изразявам на английски?