Ю Несбьо - Прилепът

— Добър човек — отбеляза Йонг и заби поглед в пода. — Подаде ми ръка, когато бях новобранец тук… Беше… добър човек.

Маккормак се съгласи да запазят разкритията в строга тайна. Личеше колко е недоволен. Кръстосваше стаята с по-тежки стъпки от обикновено, а рунтавите му вежди бяха надвиснали над носа като буреносни облаци.

След оперативката Хари седна зад бюрото на Ендрю да провери записките му. От тях не успя да извлече никаква ценна информация. Съдържаха само няколко адреса, два-три телефонни номера — на автосервизи, оказа се — и нечетливи заврънкулки, надраскани върху лист хартия. В почти празните чекмеджета се търкаляха канцеларски пособия.

После Хари огледа двата комплекта ключове, които откриха в джобовете на покойника. Върху кожената плочка, закрепена към едната халка, бяха гравирани инициалите на Ендрю. Предположи, че там са закачени домашните му ключове.

Хари извади телефона си и набра стационарния телефон на Биргита. Новината я потресе, тя зададе два-три въпроса, но иначе остави Хари да говори, без да коментира.

— Не разбирам как е възможно. Познавам този човек едва от седмица и се разридах като дете, а на погребението на майка ми не пролях дори сълза. А тя беше най-невероятната жена на света! Докато Ендрю… даже не знам доколко добре успях да го опозная. Каква е логиката?

— Не търси логика във всичко — посъветва го Биргита. — Хората обикновено са склонни да ѝ придават по-голямо значение, отколкото тя има в действителност.

— Е, исках само да ти съобщя трагичната вест. Не я споделяй с никого. Ще се отбиеш ли при мен след работа?

Биргита се оправда, че през нощта очаквала обаждане от родителите си от Швеция.

— Днес имам рожден ден — уточни тя.

— Честито.

Хари затвори. В стомаха си долови ръмженето на стар враг.

След половин час Либи и Хари стигнаха с колата до дома на Ендрю Кенсингтън на Сидни Роуд — приветлива улица в приятен квартал в предградието Чатуик.

— Да не сме сбъркали адреса? — удиви се Хари, когато откриха номера, продиктуван им от отдел „Човешки ресурси“.

Пред тях се издигаше внушителна тухлена къща с двоен гараж, старателно подстригана морава и шадраван. Алея, посипана с чакъл, водеше към масивна врата от махагон.

Позвъниха. Отвори момче. На въпроса дали тук живее Ендрю младежът кимна, насочи показалец към гърдите си и закри устата си с длан, за да им покаже, че е ням. После ги отведе зад къщата и посочи малка, схлупена къщурка отвъд великолепната градина. В английските имения в такива постройки живеят градинарите.

— Възнамеряваме да влезем — съобщи Хари, като изговаряше с прекомерно старание всяка дума — сякаш не само говорът, а и слухът на момчето е увреден. — С Ендрю сме… бяхме колеги. Той почина.

Хари размаха във въздуха кожения ключодържател. Младежът погледна объркано връзката, задъхан от шока.

— Снощи издъхна неочаквано.

Момчето постоя пред тях с отпуснати ръце, а очите му се навлажниха. Явно с Ендрю се бяха познавали добре. От колегите научи, че Ендрю е живял тук близо двайсет години, а момчето вероятно бе израснало в господарския дом. Неволно Хари си ги представи: малчуганът и чернокожият мъж играят на топка в градината. Хлапето пада, а мъжът го утешава и му тиква някой долар в ръката да изтича за сладолед и бира. Навярно полицаят от схлупената къщурка му е давал житейски напътствия и му е разправял полусъчинени истории, а когато е поотраснало, момчето вече е умеело да се отнася кавалерски към момичетата и е владеело основните хватки в бокса.

— Не се изразих правилно — поправи се Хари. — С Ендрю бяхме повече от колеги. Бяхме приятели като вас двамата. Ще ни позволиш ли да влезем в дома му?

Младежът премига, стисна устни и кимна.

Хари се прокле наум. „Вземи се в ръце, Хуле, че започваш да звучиш като актьор в сълзлива американска мелодрама.“

С влизането в малкото ергенско жилище най-силно впечатление му направиха редът и чистотата. В спартански мебелираната дневна върху ниската масичка пред портативния телевизор не бяха натрупани вестници, а в кухнята не откри неизмити съдове. В коридора обувките и ботушите стояха строени като по конец с връзките, пъхнати вътре. Този строг порядък му напомни нещо.

В спалнята завариха леглото застлано с безупречно изпънати бели чаршафи, подпъхнати отстрани така, че да образуват процеп. За да се озове под завивките, човек трябваше да приложи акробатически номера. Хари беше намразил тази странна аранжировка от хотелската си стая.