Ю Несбьо - Прилепът

Хари стана и вдигна глава. Никой не бе заел мястото на Ендрю на примката. Трябваше да изправи стола под краката на обесения, за да го подпрат на седалката, докато го свалят от клупа, но Хари не успя да се помръдне. Седя така, докато Либи влезе с кухненски нож. Мъжът го изгледа някак странно и чак тогава Хари усети стичащата се по бузата му гореща сълза.

„Че то не било толкова страшно“ — изуми се негласно Хари.

Двамата с Либи мълчаливо свалиха Ендрю, положиха го върху пода и преровиха джобовете му. Откриха две връзки ключове — една по-малка и една по-голяма — и единичен ключ. Либи веднага провери и установи, че той пасва в ключалката на външната врата.

— Няма външни белези от насилие — прецени той след бърз оглед.

Хари разкопча ризата на Ендрю. Върху гърдите му бе татуиран крокодил. Запретна крачолите и провери прасците.

— Нищо — обобщи той. — Никакви следи.

— Ще изчакаме и заключението на лекаря.

Понеже сълзите пак го задавиха, Хари успя само да вдигне рамене.

На връщане към управлението се натъкнаха на задръстване.

— По дяволите! — крещеше Либи, докато яростно надуваше клаксона.

Хари купи последния брой на „Ди Острелиан“. Новината за убийството на клоуна заемаше цялата заглавна страница. „Разфасован със собствената си смъртоносна машина“ — пишеше над колаж от снимка на окървавената гилотина и на Ото Рехтнагел в клоунски костюм, втората вероятно препечатана от програмата.

Репортажът беше издържан в лековат, почти бодряшки тон — навярно заради особения характер на престъплението.

„По неизвестна причина убиецът е оставил главата на жертвата да си стои на раменете му“ — съобщаваше журналистът и заключаваше, че жестокостта на убийството не се припокрива с мнението на публиката за изнесеното представление: „не беше чак толкова зле.“ Леко ехидно авторът хвалеше полицията, задето се е появила незабавно на местопрестъплението. „И въпреки това началникът на криминалната полиция в Сидни, господин Уодкинс, коментира единствено, че са открили оръжието на престъплението…“

Хари го прочете на глас.

— Много забавно — Либи бибитна и показа среден пръст на таксиджия, защото онзи ги засече от съседното платно. — Майка ти да…

— Онзи номер, в който ловецът дебнеше птицата… — изречението на Хари увисна във въздуха, докато прелетяха покрай два светофара.

— Да?

— Просто номерът с птицата ми се стори лишен от замисъл. Ловец дебне птица и изведнъж открива, че е уловил котка, която на свой ред също е дебнала птицата. Добре де, ама какво е посланието?

Либи изобщо не го чу, зает да крещи през прозореца:

— Яж ми косматия гъз, шибаняко!

За пръв път Хари го виждаше толкова словоохотлив.

Точно според очакванията си Хари завари трескава дейност в управлението.

— Предадоха за убийството по „Ройтерс“. „Асошиейтед Прес“ ще изпрати фотограф, от администрацията на кмета съобщиха, че от „Ен Би Си“ ще пристигне телевизионен екип, за да заснеме репортаж.

Уодкинс поклати глава.

— Когато шест хиляди индийци загинат при наводнение, пресата им отделя няколко изречения, но, виж, отрежат ли крайниците на клоун хомосексуалист, това се превръща в събитие от световна значимост.

Хари помоли другите колеги да се съберат в заседателната зала и затвори вратата.

— Ендрю Кенсингтън е мъртъв — съобщи той.

Уодкинс и Йонг го изгледаха шокирани. Сбито и без заобикалки Хари разказа как са открили Ендрю, обесен на шнура на лампата в апартамента на Ото Рехтнагел.

— Не съобщихме по телефона, за да предотвратим евентуално изтичане на информация — обясни той със стабилен глас, докато гледаше присъстващите право в очите. — Засега май е най-добре да не огласяваме случилото се.

По-лесно му беше да възприема събитието като полицейски случай. По този начин то придобиваше конкретни измерения и у него проговаряше детективската рутина: предстои им да изяснят какво е причинило смъртта и как е протекла фактическата страна. Така за известно време отблъскваше Смъртта надалече — непознатото, към което не знаеше какъв подход да приложи.

— Да укротим топката — съгласи се малко объркано Уодкинс. — Нека не избързваме със заключенията. — Избърса потта над горната си устна. — Почакайте да доведа Маккормак. По дяволите! Какви си ги надробил, Кенсингтън? Ако пресата надуши… — Уодкинс се изгуби в коридора.

Тримата в стаята се заслушаха в жалните вопли на вентилатора.

— Той се включваше само в някои разследвания на отдел „Убийства“ — промълви Либи. — В известен смисъл не беше част от постоянния състав и все пак…