Ю Несбьо - Прилепът

— И аз бих препоръчал да не се занимаваме с актьорите — присъедини се към Уодкинс Хари. — Първо, още не разполагаме с доказателства, оборващи съпричастността на Ото към изнасилванията и убийствата на младите момичета. Колкото до мотива за неговото ликвидиране, подбудите могат да бъдат най-разнообразни. Например Ото да е действал със съучастник и сега, когато полицията е нарочила Ото, въпросният тип да не е искал да рискува клоунът да направи самопризнания и да го повлече към дъното. Второ, под въпрос е дали убиецът наистина е знаел предварително с колко време разполага. Възможно е да е принудил Ото да му каже кога ще излезе пак на сцената. И трето: какво ви подсказва интуицията?

Хари затвори очи.

— Същото като моята ли? Че човекът прилеп е нашият човек. Нарахдарн!

— Моля? — не разбра Уодкинс.

— Нашият норвежки приятел май успешно замества любимия ни детектив Кенсингтън — позасмя се Маккормак.

— Нарахдарн — повтори Йонг. — Човекът прилеп, символ на смъртта в аборигенските вярвания.

— Притеснява ме още нещо — продължи Маккормак. — Нищо не е пречело на убиеца да се измъкне незабелязано от задния изход по време на представлението и след десет крачки да се озове на най-оживената улица в Сидни, където да се слее с тълпата за секунди. Въпреки това той губи ценни минути да си облече костюм, който, от една страна, неизбежно ще привлече внимание, от друга обаче, ще ни лиши от описание на външния му вид. Човек остава с впечатлението, че убиецът е знаел за присъствието на полицейската кола. Как е възможно?

Всички мълчаха.

— Как я кара Кенсингтън в болницата? — поинтересува се Маккормак и лапна ментов бонбон.

Възцари се пълна тишина, нарушавана единствено от тихото, бръмчене на вентилатора.

— Вече не е там — отвърна Либи.

— Брей! Много бързо се е възстановил! — удиви се Маккормак. — Още по-добре, защото в момента ни трябват всички налични кадри. От мен да го знаете: обезглавените клоуни предизвикват по-едри вестникарски заглавия от изнасилените жени. Казвал съм ви го неведнъж и ще го повторя: който си мисли, че можем да теглим една майна на вестниците, греши. Пресата и преди е успявала да скрои шапката на полицейски началници и да изкадрува кой да заеме поста им. Затова — освен ако не искате да ми бият шута — хващайте се на работа. Слушам те, Хари.

— Нищо, сър.

— Добре, лека нощ.

Беше различно. Завесите в хотелската стая не бяха дръпнати пред прозорците. Под отблясъците на неоновите светлини в „Кингс Крос“ Биргита се разсъбличаше пред Хари.

Той лежеше в леглото, а тя стоеше в средата на стаята и сваляше дреха след дреха, приковала го със сериозния си, почти печален поглед. Под бледата светлина Биргита изглеждаше щръклеста, слаба и по-бяла от сняг. От открехнатия прозорец се чуваше жуженето на интензивен нощен живот — автомобили, мотоциклети, игрални автомати, звуци като от латерна, бумтящо диско. Всичко това, придружено от църкането на човешки щурци: спорове на висок глас, възмутени викове, похотлив смях.

Биргита разкопча блузата си бавно, но не с преднамерена еротичност или чувственост. Просто се събличаше.

„За мен“ — помисли си Хари.

Не я виждаше гола за пръв път, но точно тази вечер имаше нещо различно. От красотата ѝ в гърлото му заседна буца. По-рано той недоумяваше каква е причината за свенливостта ѝ; защо си смъква тениската и бикините чак след като се мушне под завивката и защо, когато става да отиде до банята, се прикрива с хавлия. С времето обаче Хари проумя, че поведението ѝ не се дължи на свян или на срам. Просто сваляйки дрехите си, тя се разголваше цялата. Биргита искаше първо да изгради емоционална връзка, гнездо от доверие, преди да му предостави правото да я вижда как се съблича. Затова тази нощ нещата протичаха различно. В разсъбличането имаше нещо ритуално, все едно с голотата си искаше да покаже колко е уязвима; престрашава се, защото му има доверие.

Хари усети как пулсът му се учести — отчасти защото изпитваше гордост и щастие, задето тази силна, красива жена му дава това доказателство за доверието си, отчасти защото се страхуваше до смърт, че няма да го оправдае. Но най-вече защото усещаше, че всичките му мисли и чувства са изложени на показ под сиянието на рекламни пана в червено, синьо и зеленикаво; че събличайки се, Биргита съблича и него.

След като остана съвсем гола, тя се изправи. Бялата ѝ кожа озаряваше стаята.

— Ела — подкани я той с непредвидено задавен глас и отгърна чаршафа, но Биргита не помръдна.