Ю Несбьо - Прилепът

Крайниците му се валяха в ъглите като части от разглобена кукла. По стените и пода се стичаха пръски истинска, гъста кръв, която не след дълго щеше да се съсири и почернее. Върху дръвника лежеше труп с ампутирани крайници, окървавен торс с оцъклени очи, клоунски нос и размазано по устата и бузите червило.

Парата се полепи по кожата, устните и небцето на Хари. Като на забавен каданс видя как Либи излиза от мъглата, приближава се и му прошепва в ухото:

— Ендрю е изчезнал от болницата.

Уодкинс продължаваше да стои като закован до гилотината.

— Какво кощунство — чу Хари гласа му в далечината.

„Какво по-логично“ — помисли си Хари.

Убиецът бе нахлузил бялата перука върху главата на Ото.

Някой вероятно бе смазал вентилатора. Сега бръмчеше равномерно и почти безшумно.

— Единственият човек, когото полицаите в колата са видели да излиза от задния изход, е бил облеченият в черно палач, така ли да разбирам? — попита Маккормак. Беше свикал на оперативка цялата разследваща група.

Уодкинс кимна.

— Точно така, сър. Нека изчакаме да приключат разпитите на актьорите и охранителите. Убиецът или се е намирал в залата сред публиката, или се е вмъкнал през отключената врата към гримьорните, или е проникнал през задния изход, преди полицейският автомобил да го заварди.

Уодкинс въздъхна.

— Според началника на охраната задният вход е бил заключен по време на цялото представление. В такъв случай убиецът или е имал ключ, или някой му е отключил, или се е вмъкнал незабелязано заедно с актьорите и се е спотаил някъде. После, след номера с котката, е почукал на вратата на гримьорната, докато Ото се е приготвял за финалния поклон. Вероятно го е упоил. Момчетата от лабораторията откриха следи от диетилов етер. Да се надяваме, че Ото е бил под въздействието на някакъв опиат — додаде Уодкинс. — Или в гримьорната, или след като са влезли в хранилището за реквизит. Така или иначе, убиецът е хладнокръвен психопат. След разчленяването взема половия орган на жертвата, връща се в гримьорната и развива крановете, та ако някой евентуално реши да потърси Ото, да чуе водата и да си помисли, че клоунът се къпе.

— А гилотината? — прокашля се Маккормак. — Има и по-лесни начини да убиеш човек…

— Решил е, предполагам, да използва гилотината, осенен от внезапно хрумване. Нямало е откъде да знае, че в антракта ще я преместят в хранилището с реквизита.

— Дълбоко, дълбоко увреден човек — отбеляза Либи, изучавайки ноктите си.

— А вратите? Всичките са били затворени. Как се е вмъкнал в хранилището заедно с жертвата?

— Разпитах началника на охраната. Като художествен ръководител на актьорската трупа Ото е разполагал с ключове за всички помещения. Ключовете не са открити.

— Ами въпросният… дяволски костюм?

— Намирал се е в коша пред гилотината заедно с отсечената глава и перуката, сър. След като е умъртвил Ото, убиецът е намъкнал костюма за камуфлаж. Много хитър ход. И отново импровизиран.

Маккормак подпря тежко глава на ръцете си.

— Какво ще кажеш, Йонг?

Докато другите разискваха случая, Йонг тракаше по клавиатурата.

— Да оставим за малко черния дявол настрана — предложи той. — Всички факти насочват към хипотезата, че убиецът е бил от актьорския състав.

Уодкинс изсумтя шумно.

— Нека довърша, сър. Търсим човек, който познава сценария и знае, че след номера с котката Ото се появява на сцената чак за финалния поклон, и в продължение на двайсет минути никой няма да отчете отсъствието му. Член на актьорската трупа може да влезе безпрепятствено през всяка врата. Съмнявам се външен човек да се вмъкне незабелязано. Поне един от вас щеше да го види, ако е минал през страничната врата към гримьорните.

Поради безспорната логика в думите на Йонг другите се видяха принудени да се съгласят.

— Освен това проверих и установих, че трима от трупата са гастролирали с Австралийския пътуващ увеселителен парк. Следователно в тазвечершното представление освен Ото Рехтнагел са участвали още трима души, които са се намирали на местопрестъпленията по време на изнасилванията и убийствата. Вероятно Ото просто е бил невинен, но е знаел прекалено много. Нека започнем от следа, която ни открива перспективи да се натъкнем на нещо. Предлагам да проучим актьорите, вместо да преследваме оперен фантом, най-вероятно забягнал през девет гори в десета.

Уодкинс поклати глава.

— Не можем да пренебрегнем очевидното — човек с неизвестна самоличност напуска местопрестъплението, преоблечен в сценичен костюм, а костюмът, видите ли, го държат до оръжието на престъплението. Не е възможно той да няма нищо общо с убийството.