Ю Несбьо - Прилепът

Разнесе се звън.

— Пак се започва — въздъхна Уодкинс. — Дано да са приключили с убийствата за тази вечер.

По време на втората част от представлението Ото, в ловджийски дрехи, се промъкна на сцената, въоръжен с пистолет, и заоглежда изнесените на сцената декоративни дървета. Оттам се носеха птичи песнопения. Ловецът се опита да им подражава, докато се прицелваше между клоните. Разнесе се сух пукот, дулото на пистолета блъвна повесмо дим, нещо черно падна от дървото и се удари в сцената с глухо тупване. Ловецът се завтече и изненадан вдигна… черна котка! Ото се поклони дълбоко и напусна сцената под звуците на нестройни аплодисменти.

— Това не го схванах — прошепна Уодкинс.

Ако не беше толкова напрегнат, Хари би се насладил на представлението. Но в нагнетената обстановка все си гледаше часовника, вместо да следи действието на сцената. Освен това част от номерата включваха политическа сатира с местен, австралийски колорит и смисълът им му убягваше, но те жънеха голям успех сред зрителите. Накрая музиката гръмна, светлините премигаха и на сцената излязоха всички актьори. Хари и Уодкинс се извиниха на зрителите, които обезпокоиха, за да се изнижат, и с бързи крачки се насочиха към страничната врата до сцената. Съгласно предварителната уговорка я завариха отключена и влязоха в коридор, описващ дъга зад сцената. Откриха врата с табела „Ото Рехтнагел, клоун“ и зачакаха. От гръмката музика и мощните аплодисменти, придружени с тропане на крака, стените се тресяха. От уоки-токито на Уодкинс се разнесе шумолене. Той веднага го извади.

— Вече? — попита той. — Музиката още не е спряла. Край. — Отговорът на колегата му го накара да облещи очи. — Какво?! Повтори! Край.

Хари се досети, че нещо не е наред.

— Не мърдай от мястото си и дръж вратата под око. Край и прекъсвам!

Уодкинс пусна радиостанцията обратно във вътрешния си джоб и извади пистолета от раменния кобур:

— Либи не вижда Рехтнагел на сцената!

— Може да не го разпознава заради силния грим или…

— Проклетникът е изчезнал — настоя Уодкинс и дръпна вратата на гримьорната, но тя се оказа заключена. — Мамка му, Хоули, надушвам неприятности. По дяволите!

Понеже коридорът беше тесен, Уодкинс опря гръб о стената и ритна ключалката. След три атаки тя поддаде и наоколо се разхвърчаха парчета. Двамата се втурнаха в празната гримьорна, пълна с бяла пара. Подът беше мокър. Водата и парата идваха от открехната врата — явно към банята. Двамата застанаха от двете страни на вратата. Хари също бе извадил пистолета си и се опитваше да напипа предпазителя.

— Рехтнагел! — извика Уодкинс. — Рехтнагел!

Никакъв отговор.

— Това никак не ми харесва! — процеди той шепнешком.

Хари бе гледал твърде много детективски сериали, за да не споделя мнението му. Чуеш ли течащ душ и не получиш ли отговор от банята, не очаквай нищо хубаво.

Уодкинс посочи Хари с показалец, а банята с палец. На Хари му се прииска да му отвърне с вдигнат среден пръст, но нямаше избор: дадоха му заповед да влезе пръв. Ритна вратата, направи две крачки в нагорещената мъгла и за секунда стана вир-вода. Различи завеска пред душа. Насочи пистолета пред себе си и я дръпна с отривисто движение.

Нищо.

Докато завинтваше крана, се опари. Изруга високо на норвежки. Огледа обстановката. Обувките му жвакаха. Парата постепенно се разнесе.

— Чисто е! — извика той.

— Откъде се взе толкова много вода?

— Нещо е запушило сифона. Секунда.

Хари потопи ръка във водата и затърси опипом канала. След известно лутане пръстите му докоснаха нещо меко и хлъзгаво, което пречеше на водата да се оттича. Хари го извади. Гаденето отпреди малко в залата отново се надигна в гърлото му, той преглътна и се опита да си поеме дълбоко дъх, но парата, която навлезе в дробовете му, сякаш го задушаваше.

— Какво става? — попита Уодкинс от вратата и погледна приклекналия до душа Хари.

— Май изгубих бас и дължа сто долара на Ото Рехтнагел — тихо отвърна Хари. — Или на онова, което е останало от него.

В спомените на Хари случилото се в театър „Сейнт Джордж“ тънеше забулено в мъгла, сякаш парата от душа в гримьорната на Ото плъзна и се просмука навсякъде: в коридора разми силуета на пазача, който се опитваше да отвори вратата на хранилището за реквизит. Нахлу през ключалките и се напласти върху гледката, открила се пред тях, след като разбиха вратата: гилотина с капеща от нея кръв. Парата проникна и задръсти ушните му канали, приглуши крясъците на артистите, които, независимо от опитите на полицаите да ги спрат, нахълтаха вътре и видяха останките на Ото Рехтнагел, пръснати из цялото помещение.