Две медицински сестри влязоха. Едната хвана долната табла на леглото.
— Съжалявам, но времето за свиждане приключи — заяви другата с вежлив, но категоричен тон, — Господин Кенсингтън има насрочен час за електроенцефалограма и лекарите го очакват.
Хари се наведе към ухото на Ендрю:
— При по-оптимистична оценка мога да мина най-много за средноинтелигентен мъж, но схващам, че се опитваш да ми кажеш нещо. Само не стоплям защо толкова го увърташ. И защо имаш нужда от мен. Да не би някой да те държи с нещо?
Хари продължи да върви успоредно с леглото, докато сестрите го избутаха от стаята и продължиха по коридора. Ендрю бе отпуснал глава на възглавницата със затворени очи.
— Хари, ти сам каза, че светлокожите и аборигените са съчинили сходни митове за сътворението, защото хората, независимо къде се намират, градят представите си за непознати явления в съответствие с изконно заложени мисловни нагласи. От една страна, по-голяма глупост май не съм чувал, от друга, се надявам да си прав. В такъв случай просто затвори очи и виж…
— Ендрю! — просъска Хари в ухото му. Спряха пред болничния асансьор и едната сестра отвори вратата. — Не се бъзикай с мен, Ендрю, чуваш ли! Ото ли е? Ото ли е Бубур?
— Как… — болният отвори очи.
— Довечера ще го закопчаем. След представлението.
— Не! — Ендрю се надигна рязко в леглото, ала едната сестра го принуди отново да легне с внимателно, но категорично движение.
— Лекарят ви предупреди изрично да пазите пълен покой, господин Кенсингтън. Не забравяйте, че сте получили тежко комоцио. Не можете да ни последвате — обърна се тя към Хари.
Ендрю пак се изправи.
— Изчакай, Хари! Дай ми два дни отсрочка. Отложи го с два дни. Разкарай се, сестро!
Той плесна ръката, която се опита отново да го прикове към леглото.
Хари задържа горната табла, наведе се и прошепна бързо и настойчиво, като бълваше думите като храчки:
— Засега никой от другите не знае, че с Ото се познавате, но е въпрос на време да се разчуе. Колегите ти ще се усъмнят. Не мога да отложа ареста, освен ако не ми дадеш дяволски основателна причина. Веднага!
Ендрю сграбчи яката на ризата му:
— Вгледай се по-внимателно, Хари! Използвай очите си! Виж как… — той не довърши и се отпусна върху възглавницата.
— Какво да видя? — попита Хари, но Ендрю бе спуснал клепачи и размахваше ръка в отпращащ жест.
Изведнъж се сгърчи и смали. Стана толкова стар, съсухрен и черен в голямото бяло легло.
Едната сестра изблъска безцеремонно Хари и последното, което той видя, преди вратите на асансьора да се приплъзнат една към друга, беше голямата черна лапа на Ендрю, която продължаваше да маха отрицателно.
Екзекуция и Биргита се съблича
Тънка облачна пелена прибули следобедното слънце над възвишението зад Бондай Бийч. Плажът бе започнал да опустява. Оттам си тръгваше тълпа редовни посетители на най-прочутия и бляскав плаж в Австралия: сърфисти с побелели от плажно масло устни и носове, тежко-тежко поклащащи се бодибилдъри, девойки в къси дънкови шорти върху ролери, загорели от слънцето второразредни знаменитости и плажни нимфи, напомпани със силикон. Накратко: „The Beautiful People“ — младите, красивите и — поне привидно — преуспелите. Кембъл Парейд, където съседстват модни бутици, престижни малки хотели и непретенциозни, но скъпи ресторанти, в онази част на деня напомняше оживен булевард. Спортни автомобили с вдигнати гюруци се плъзгаха напред в дългата колона, форсираните двигатели току надаваха нетърпелив, разгонен рев, а шофьорите наблюдаваха минувачите по тротоарите през слънчевите си очила с огледални стъкла. Хари се сети за Кристин, за пътуването им с международните карти „Интеррейл“; как слязоха от влака в Кан. Улучиха разгара на туристическия сезон и в целия град не намериха нито една стая под наем на прилична цена. Бяха посетили множество градове и портфейлите им бяха започнали да изтъняват. Бюджетът им не позволяваше да отседнат в луксозен хотел. Провериха кога потегля следващият влак за Париж, оставиха раниците си на съхранение в багажна клетка на гарата и се спуснаха до крайбрежния булевард „Кроазет“. Поразходиха се напред-назад, позяпаха хора и животни — и едните, и другите еднакво красиви и богати; невероятните яхти със собствените екипажи. Зад кърмата на всяка бе закачена моторница, която да осъществява превоза от брега, а самите яхти разполагаха с хеликоптерни площадки. Хари и Кристин се зарекоха занапред да гласуват само за социалистите.
Читать дальше