Ю Несбьо - Прилепът

— И аз ти нося подарък. Изпуши го тайно — Хари му показа дебела пура в тъмен цвят, доближаващ се до черния.

— О, maduro . От скъпия ми норвежки amarillo 18 18 Класификация на пурите според цвета на тютюневото листо, в което са увити. Maduro („зрял“ на испански) е тъмнокафява, а amarillo — жълта. Оттук и заигравката с цвета на кожата на Хари. — Б.пр. .

Лицето на Ендрю грейна и той се засмя крайно предпазливо.

— От колко време се познаваме с теб? — попита Хари.

Ендрю погали пурата, все едно милваше котка.

— Вече стана седмица, друже. Съвсем скоро вече ще минаваме за приятели.

— А според теб колко време е нужно, за да опознаеш някого както трябва ?

— Както трябва? — Ендрю подуши пурата, омаян от аромата. — Най-отъпканите пътеки в голямата, тъмна гора, наречена човешка душа, се изброждат сравнително лесно. Някои хора сякаш те повеждат по прави, хубави просеки, снабдени с лампи и указателни табели. Оставаш с впечатлението, че са склонни да ти разкрият всичко. Но именно с такива хора трябва да си най-нащрек и да не се подлъгваш. Защото зверовете в техните души дебнат не по осветените участъци, а из храсталаци и пущинаци в дълбоките дебри.

— И колко време отнема да проникнеш в тези храсталаци?

— Зависи от разузнавача. И от гората. Някои крият потъмни дебри от други.

— А твоята от кои е?

Ендрю прибра пурата в нощното шкафче.

— От тъмните. С цвета на твоя подарък. Но ти вероятно вече си се досетил…

— Да. Поговорих си с твой приятел, който хвърли малко повече светлина върху личността Ендрю Кенсингтън.

— Е, значи проумяваш какво имам предвид, когато те предупреждавам да не се подвеждаш по осветените просеки. Но самият ти също криеш някои мрачни участъци, така че сигурно ме разбираш от половин дума.

— Какво имаш предвид?

— Да го кажа така: разпознавам хората, измъкнали се от пагубна зависимост. Към алкохола, да речем.

— Това едва ли е кой знае колко трудно — промърмори Хари.

— Житейските ни перипетии оставят следи, нали? Миналото е отпечатано върху лицата ни — за онези, които умеят да прочетат написаното.

— А ти умееш?

Ендрю тупна с голямата си лапа рамото на Хари. Болният се бе съвзел удивително бързо.

— Харесвам те, Хари. Ти си мой приятел. Според мен си разбрал къде е заровено кучето, затова не тръгвай по погрешни следи. Аз съм само един от милионите самотни хора, които се опитват да живеят на тази земя. Старая се да не допускам фатални грешки. Понякога дори успявам да извърша и някое добро дело. Това е всичко. Тук аз не съм важен, Хари. Проникването в душата ми няма да те доведе доникъде. По дяволите, самият аз не желая да се задълбавам в глъбините на личността си.

— Защо?

— Когато душата ти е тъмна гора и не я познаваш изцяло, е за предпочитане да се въздържаш от откривателски експедиции, защото рискуваш да пропаднеш в някоя бездна.

Хари кимна. Продължаваше да гледа букета.

— Вярваш ли в случайностите?

— Донякъде. Животът е низ от взаимосвързани, крайно невероятни случайности. Когато купиш лотариен билет и ти се падне номер 822531, вероятността да изтеглиш точно този билет е едно на милион.

Хари кимна повторно.

— Притеснява ме фактът, че вече няколко пъти ми се пада един и същи номер.

— Сериозно? — Ендрю се надигна със стон в леглото. — Разкажи ми.

— Още с пристигането си в Сидни научавам, че макар да не си бил предвиден като член на разследващата група, си настоял да ти възложат убийството на Ингер Холтер с изричната молба да си партнираш с мен, чужденеца. Това е достатъчно да събуди немалко въпроси. После ме запознаваш с един от приятелите ти под предлог, че едно посещение в цирка ще ни помогне да убием времето. От четири милиона души в Сидни още първата вечер се запознавам с въпросния човек. Какво съотношение! Едно към четири милиона. Същият тип се появява отново и с него дори сключваме личен облог за сто долара, но по-важното е, че се появява не къде да е, а именно в бара, където е работила Ингер Холтер. Нещо повече: с нея са се познавали! Вероятността е горе-долу същата! Докато стесняваме обръча около предполагаемия убиец в лицето на Еванс Уайт, най-ненадейно ти изваждаш от шапката си заек: информация от твой човек, който бил видял Уайт, един от осемнайсет милиона души на континента, и то не къде да е, а точно в Нимбин във вечерта на убийството!

Ендрю придоби дълбоко замислен вид.

— И съвсем непринудено ми даваш адреса на кръчма, „най-случайно“ посещавана редовно от бандата на Уайт, та те да потвърдят под натиск версията, в която всички се опитвате да ме убедите: Уайт не е замесен в убийството.