Ю Несбьо - Прилепът

— Ясно. Прочетох в показанията ви, че вечерта, когато Ингер Холтер е изчезнала, сте били тук, в бара, и сте отчитали оборота от касата. Имаше ли и други хора при вас?

— Ако бяхте прочели протокола по-внимателно, непременно щяхте да знаете, че бях сам. Все съм сам…

Гледайки надменното изражение и влажните устни на Алекс Томарос, които бълваха слюнка, Хари изобщо не се съмняваше в истинността на последното.

— … дойде ли време да изчислявам наличността в касата. Сам-самичък. Стига да искам, съм имал безброй възможности да задигна несметни суми, без някой изобщо да забележи кражбата.

— Технически погледнато, не разполагате с алиби за въпросната вечер?

— Технически погледнато, се обадих на майка ми в два след полунощ да ѝ кажа, че съм приключил и се прибирам.

— Чисто хипотетично е възможно да сте свършили доста неща между един и два часа през нощта, господи Томарос. Не казвам, че сте заподозрян, но…

Управителят го гледаше, без да мига.

Хари започна да разлиства празния си бележник, все едно търсеше конкретни данни.

— Впрочем защо позвънихте на майка си? Не ви ли се струва малко необичайно човек да се обади по телефона в два през нощта само за да съобщи подобна дреболия?

— Майка ми обича да е в течение къде се намирам. Полицията разговаря и с нея. Не разбирам защо се налага пак да предъвкваме едни и същи неща.

— Вие сте грък, нали?

— Австралиец съм и живея тук от двайсет години. Родителите ми са гърци, майка ми получи австралийско поданство. Нещо друго? — Томарос умееше да се владее.

— Показали сте интерес към Ингер Холтер на по-лична основа. Как приехте факта, че ви е отблъснала и е показала предпочитанието си към други мъже?

Томарос си облиза устните и понечи да заговори, но се отказа. Върхът на езика му се показа. „Като на малка змия — помисли си Хари. — Окаяна черна змия, която всички презират и смятат за безобидна.“

— Канил съм госпожица Холтер на вечеря, ако намеквате за това. И не само нея. Попитайте другите момичета. Например Катрин и Биргита. Държа изключително много на добрите взаимоотношения с моите служители.

— Вашите служители?

— На практика се явявам…

— Шеф на бара. И как ви понесе появата на гаджето ѝ?

Очилата на Томарос започнаха да се запотяват.

— Ингер поддържаше приятелски отношения с голяма част от клиентите и няма как да знам, че един от тях е бил и неин интимен партньор. Значи е била обвързана с клиент? Радвам се за нея…

И без да впряга способностите си на психолог, Хари прозря опита на Томарос да се престори на равнодушен.

— И нямате представа с кого точно са я свързвали повече от приятелски чувства?

Управителят сви рамене.

— С клоуна например, но неговите интереси клонят в друга посока…

— С клоуна?

— Казва се Ото Рехтнагел и е редовен посетител. Ингер често му даваше храна за…

— … за кучето! — извика Хари.

Томарос подскочи на стола. Хари стана и заби юмрук в дланта си.

— А така! Ето какво е станало значи! Ето каква била работата! Вчера видях един от сервитьорите да подава на Ото хартиен плик. Вътре е имало остатъци за кучето! Самият той ми спомена, че отглежда домашен любимец. Във вечерта преди убийството, на тръгване от бара Ингер е казала на Биргита, че ще вземе от кухнята храна за кучето. През цялото време изхождахме от презумпцията, че остатъците са били за кучето на хазяина ѝ. Тасманийският дявол обаче излезе вегетарианец. Знаете ли какво са представлявали тези остатъци, господин Томарос? Къде живее Ото Рехтнагел?

— Божичко, откъде да знам? — ужаси се управителят. Беше избутал стола си назад чак до рафта с книги.

— Добре тогава. Чуйте ме. Да не сте обелили и дума за нашия разговор, нито дори пред любящата ви майка. Иначе ще се върна и ще ви откъсна главата. Разбрахте ли, мистър Бий… господин Томарос?

Онзи само кимна.

— А сега ми услужете с телефон.

Вентилаторът скриптеше жаловито, но никой в стаята не забелязваше. Всички бяха насочили вниманието си към Йонг, който бе поставил фолио с картата на Австралия в шрайбпроектора. Отделни места върху картата бяха отбелязани с червени точки, обозначени с дати.

— Тук се вижда къде и кога са извършени онези изнасилвания и убийства, които според нас почти сигурно са дело на нашия човек. Досегашните ни опити да открием пространствена или хронологическа закономерност в почерка на престъпника все удряха на камък. Но по всичко личи, че този път Хари постигна успех.