Ю Несбьо - Прилепът

— Тук повечето хора приемат нападенията от крокодили не по-тревожно от пътните злополуки. Говоря в общ план, разбира се. Щом строиш пътища, няма как да избегнеш да паднат жертви, нали? Същият принцип важи и за крокодилите. Тези животни се хранят с човешко месо и няма какво да се направи.

Хари потръпна. Матилда отново спусна клепачи над очите си като капаци над фаровете на порше. Нито браздичка във водата не издаваше, че „дървото“ на половин метър от Хари всъщност представлява двутонна маса от мускули, зъби и коварен нрав.

— Да вървим нататък — предложи Хари.

— Ето го и мистър Бийн — Биргита освети дребна, светлокафява риба, подобна на калкан. — По-известен като Фидлър Рей — псевдонима на Алекс от бара — онзи, когото Ингер наричаше мистър Бийн.

— Защо Фидлър Рей?

— Нямам представа. Бяха му прикачили прякора, преди да постъпя в бара.

— Много забавно име. Като я гледам тази риба, май обича да лежи неподвижно на дъното?

— Да. Затова къпещите се трябва Да внимават. Отровна е и боде, ако я настъпиш.

Слязоха надолу по вита стълба до големите резервоари.

— Резервоарите не са аквариуми в прекия смисъл на думата. Представляват просто оградена част от Порт Джаксън — обясни Биргита, докато влизаха.

От тавана нахлуваше слаба зеленикава светлина, която се разстилаше на вълнисти ивици. Плъзна по тялото и лицето на Биргита и Хари се почувства като под диско-лампа. Чак когато Биргита вдигна фенера, той разбра, че са обградени отвсякъде с вода. Намираха се в стъклен тунел в океана, а отвън проникваше светлина, филтрирана през водата. Покрай тях се стрелна едра сянка и Хари неволно се сепна. Биргита се засмя и насочи лъча към огромен скат с внушителна опашка, който плуваше по протежение на стъклената стена.

— Орлов скат — поясни тя.

— Боже, колко е голям! — прошепна Хари.

Скатът напомняше вълна или грамадно водно легло и на Хари му подейства приспивно. Скатът се обърна, помаха им и потъна в тъмния воден свят като черен чаршафен призрак.

Седнаха на пода, Биргита извади от раницата си килимче, две чаши, стеаринова свещ и бутилка червено вино без етикет — подарък от приятел на приятел, който работел в лозарски насаждения в долината Хънтър. Двамата легнаха един до друг и се загледаха във водата.

Сякаш се озоваха в преобърнат свят; под небе от риби във всички цветове на дъгата и чудновати създания, плод на нечие богато въображение. Точно над Хари и Биргита застана синкава риба с въпросително валчесто лице и тънки потрепващи коремни перки.

— Не е ли приятно да наблюдаваш как не бързат, колко наглед безсмислени са заниманията им? — прошепна Биргита. — Усещаш ли как сякаш времето спира?

Тя докосна врата му със студената си длан и лекичко стисна.

— Усещаш ли как пулсът ти почти спира?

Хари преглътна.

— Не възразявам времето да спре. Особено сега и през следващите няколко дни.

Биргита увеличи силата.

— Не говори за това — настоя тя.

— Случва ми се да мисля: „Хари, не си толкова глупав.“ Забелязвам, че Ендрю винаги говори за аборигените като за „тях“, тоест за собствения си народ разказва в трето лице. Затова още преди Тууомба да ми поднесе подробностите от житейския му път, вече се досещах за съдбата му. Бях успял да отгатна, че Ендрю не е израснал сред свои, че не изпитва принадлежност към родната си култура, а вижда нещата отстрани. Както ние в момента наблюдаваме свят, към който не можем да се приобщим. След разговора с Тууомба разбрах още нещо: Ендрю не се е сдобил по рождение с онзи дар, който представлява изконната гордост от съпричастността към дадена общност, и обстоятелствата са го принудили да се адаптира към липсата ѝ. Първоначално си мислех, че се срамува от сънародниците си, но после си промених мнението. Всъщност Ендрю се бори със срама от себе си.

Биргита смотолеви нещо неопределено.

— От време на време ме спохождат известни проблясъци — продължи Хари. — И само след миг пак изпадам в пълно недоумение. Не обичам да се чувствам объркан, ставам крайно раздразнителен при липса на яснота. Затова ми се ще или да не притежавах способността да забелязвам детайлите, или да умеех по-бързо да ги подреждам в цялостна мозайка.

Обърна се към Биргита и зарови лице в косите ѝ.

— Господ е постъпил крайно несправедливо, като е дарил с изумителна наблюдателност човек с посредствен интелект — Хари се опита да се сети на какво ухае огнената грива на Биргита. Въпросният аромат обаче водеше началото си от много далечен спомен и Хари се затрудняваше да го възкреси.