Ю Несбьо - Прилепът

Йонг наложи второ фолио върху първото. Сините точки по него почти се припокриваха с червените отдолу.

— Какво е това? — нетърпеливо попита Уодкинс.

— Свалих карта със спирките в турнето на Австралийския пътуващ лунапарк.

Вентилаторът продължаваше плачливата си балада, но иначе в оперативната зала настъпи тишина.

— Майчице, пипнахме го! — възкликна Либи.

— От статистическа гледна точка вероятността това да се дължи на случайност възлиза на около едно към четири милиона — усмихна се Йонг.

— Я чакайте малко. Кой е заподозреният? — намеси се Уодкинс.

— Ето този мъж — Йонг сложи трето фолио.

Над предпазлива усмивка върху бледо, поувиснало оттук-оттам лице, гледаха тъжни очи.

— Хари ще ви го представи.

— Пред вас е Ото Рехтнагел, професионален клоун, на четирийсет и две години. През последното десетилетие гастролира из страната с Пътуващия лунапарк, през останалото време живее в Сидни и изнася представления на свободна практика. Понастоящем ръководи малка циркова трупа, която организира спектакли в града. Проверките ни показаха чисто съдебно минало, никога не е попадал в полезрението на полицията във връзка със сексуални престъпления и му се носи славата на добродушен шегобиец, макар и малко ексцентричен. Съмнение обаче хвърля фактът, че е познавал покойницата, бил е редовен клиент на заведението, където е работела, и с времето са се сприятелили. В нощта, когато е била убита, жертвата вероятно е отивала в дома му. С храна за кучето му.

— Храна за кучето в един и половина през нощта? — разсмя се Либи. — От посещението май е искал да намаже по-скоро стопанинът.

— Засягаш точно най-голямата загадка в случая — кимна Хари. — Ото Рехтнагел поддържа имидж на стопроцентов хомосексуалист още от десетгодишен.

Уточнението предизвика трескав мълвеж около масата.

— Да не твърдиш, че такъв отявлен гей може да е убил седем жени и да е изнасилил шест пъти повече?

Преди малко Маккормак бе влязъл в залата. Предварително го бяха осведомили за подробностите.

— Ако цял живот си бил щастлив гей, заобиколен само от себеподобни, сигурно е нормално да се изплашиш, когато един ден забележиш, че палавникът в панталона ти се размърдва при вида на апетитен женски бюст. Живеем в Сидни, единствения град в целия свят, където има скрити хетеросексуалисти.

Гръмкият смях на Маккормак заглуши квакащия кикот на Йонг, чиито очи заприличаха на две цепки.

Уодкинс обаче не се поддаде на ведрото настроение. Почеса се по главата.

— И все пак съзирам известни несъответствия. Защо човек, проявил толкова хладнокръвие и пресметливост в деянията си, ще допусне подобна аматьорска грешка? Да покани жертвата в дома си… Откъде е бил сигурен, че Ингер не е споделила с някого къде отива. Така щяхме веднага да го открием. Освен това всичко сочи, че другите жертви са избрани случайно. Защо изведнъж убиецът ще наруши принципа си и ще набележи познато момиче?

— Единственото, което знаем със сигурност за маниака, е, че не се придържа към никакъв принцип — Либи дъхна на един от пръстените си. — Тъкмо обратното: обича разнообразието. При подбора на жертви се ръководи само от две изисквания: да са руси — Либи излъска пръстена с ръкава на ризата си — и да може да ги удуши.

— Едно към четири милиона — повтори Йонг.

Уодкинс въздъхна.

— Добре, да бъде вашата. Може пък Господ да е чул молитвите ни. Може извергът все пак да е допуснал фаталната грешка.

— Какво ще предприемете? — попита Маккормак.

— В момента Ото Рехтнагел едва ли си е у дома — взе думата Хари. — Довечера предстои премиерата на нов спектакъл на цирковата му трупа на Бондай Бийч. Предлагам да изгледаме шоуто в публиката ѝ веднага след края да го арестуваме.

— Нашият норвежки колега определено си пада по драматичните изпълнения — подхвърли Маккормак.

— Отведем ли Ото в разгара на представлението, медиите веднага ще гръмнат, сър.

Маккормак кимна.

— Уодкинс?

— Не възразявам, сър.

— Добре. Закопчайте го, момчета.

Ендрю, завит до брадичката, приличаше на покойник, изложен за поклонение. Отоците по лицето му преливаха в богата палитра от багри, а когато се опита да се усмихне на Хари, лицето му се сгърчи от болка.

— И от усмивки ли те боли? — попита Хари.

— От всичко ме боли. Дори от мислене.

Върху нощното му шкафче стоеше букет цветя.

— От тайна обожателка?

— Не си далеч от истината. Името ѝ е Ото. Утре очаквам Тууомба, а днес се отбиваш ти. Хубаво е да се чувстваш обичан.