Ю Несбьо - Прилепът

Накрая се изпотиха от дългото обикаляне и им се прииска да си вземат душ. Хавлиите и принадлежностите за баня бяха в раниците им и се наложи да се изкъпят по бельо. Понеже чистите бикини на Кристин свършиха, Хари ѝ бе услужил с чифт от неговото бельо. Плацикаха се в Средиземно море сред скъпи „прашки“ и тежки златни бижута и щастливо се кикотеха в белите норвежки слипове.

Спомняше си как после се излегна по гръб върху пясъка. Кристин застана пред него и завърза тениска около таза си, за да събуе мокрите слипове. Той се любуваше на загорялата ѝ кожа, на блестящите под слънцето капчици. Тениската се вдигна по дългото ѝ, мургаво бедро и оголи меката извивка на ханша. Французите плакнеха очи, а Кристин погледна Хари, хвана го в крачка как се е зазяпал в нея, усмихна се и прикова погледа му към своя, докато бавно-бавно намъкваше дънките. После мушна ръка под тениската да затвори ципа, но не я извади веднага, забави се, вдигна глава, затвори очи… Облиза предизвикателно устни с червения си език и тогава не издържа и се приземи върху Хари, като хълцаше от смях.

После вечеряха в тузарски ресторант с изглед към морето, а по залез-слънце седнаха прегърнати на брега. Кристин си поплака, разчувствана от цялата тази красота. Единодушно решиха да се настанят в хотел „Карлтън“, да избягат, без да си платят сметката, и после да тръгнат обратно към Норвегия, вместо да прекарат планираните два дни в Париж.

Спомняше ли си Кристин, винаги я обвързваше с онова лято. Пътуването им премина наситено с толкова емоции. Впоследствие, след като скъсаха, беше лесно да се твърди, че още тогава раздялата е витаела във въздуха. Хари обаче не си спомняше по онова време да е мислил за раздяла.

Същата есен Хари постъпи в армията, а още преди Коледа Кристин се запозна с някакъв музикант и замина с него за Лондон.

До маса на ъгъла на Кембъл Парейд и Ламрок Авеню седяха Хари, Либи и Уодкинс. В късния следобед над тях се спускаше сянка, но понеже още нямаше шест, слънчевите им очила не привличаха внимание. Виж, саката определено правеха впечатление в жегата, но другият вариант — ризи с къс ръкав и кобури на показ — определено не беше по-приемлив. Тримата не разговаряха. Просто чакаха.

По крайбрежната алея между плажа и Кембъл Парейд се намираше театър „Сейнт Джордж“ — красива, боядисана в жълто сграда, където щеше да се състои премиерата на Ото Рехтнагел.

— Преди използвал ли си браунинг „Хай Пауър“? — попита Уодкинс.

Хари поклати глава. В оръжейното депо му бяха показали как да зарежда пистолета и да го обезопасява. И толкова. Хари обаче не се безпокоеше как ще борави с непознатия за него браунинг. Не очакваше от Ото да извади автомат и да открие стрелба срещу полицията.

Либи си погледна часовника.

— Време е да започваме.

По челото му блестяха капчици пот.

Уодкинс се прокашля.

— Да преговорим за последно: докато артистите се покланят след края на представлението, двамата с Хари влизаме през страничната врата зад кулисите. Разбрал съм се с пазача да я остави отворена. Поставил е и голяма табела с името на Рехтнагел на гримьорната. Ще завардим вратата и когато Рехтнагел се появи, ще го закопчаем. Щрак — белезниците. Оръжие се вади само при възникване на извънредна ситуация. Изнасяме се през задния изход, където ще ни чака полицейска кола. Либи ще остане в залата и ще даде сигнал по уоки-токито кога Рехтнагел идва към нас или ако надуши капана и се опита да се измъкне през главния вход. Да заемем позиции и да се помолим вътре да има климатик.

Зрителите в пълната малка, задушевна зала в театър „Сейнт Джордж“ посрещнаха вдигането на завесата с огромно въодушевление. Всъщност завесата не се вдигна, а падна. Клоуните се заоглеждаха объркани към тавана, откъдето кулисите се бяха откачили. После започнаха да размахват ръце в бурни жестове и да се щурат безцелно, за да махнат завесата. Препъваха се един в друг и извинително сваляха шапки пред публиката. От трибуните се разнесоха смехове и доброжелателни възгласи. В залата явно присъстваха доста приятели и познати на актьорите. Клоуните разчистиха сцената и я преобразиха в ешафод. Под звуците на погребален марш, изпълнен на барабан, на сцената излезе Ото.

Хари видя гилотината и се досети, че предстои да изпълнят вариация на илюзията, пресъздадена в „Дъ Пауър Хаус“. Тази вечер обаче под ножа явно щеше да мине кралицата. Ото носеше червена бална рокля и дълга бяла перука. Лицето му беше силно напудрено. И палачът се бе издокарал в нов костюм: черен, втален жакет. Големите уши и ципите под мишниците му придаваха вид на дявол.