Ю Несбьо - Прилепът

„Или на прилеп“ — помисли си Хари.

Вдигнаха острието на гилотината, сложиха на дръвника една тиква и пуснаха острието. То се удари глухо в дръвника, все едно там изобщо не е имало тиква. Палачът вдигна победоносно на показ двете половини на едрия плод, а публиката крещеше и свиреше. След няколко сърцераздирателни сцени, по време на които кралицата плака, моли за пощада и безуспешно се опита да изпроси помилването си от облечения в черно, я завлякоха насила към ешафода, а под роклята се виждаше как рита бясно с крака — за огромно удоволствие на зрителите.

Вдигнаха острието, барабанът заудря гръмко, залата притъмня.

Уодкинс се наведе напред:

— И на сцената ли пресъздава убийства на блондинки?

Барабанният грохот стана оглушителен. Хари се огледа. Хората седяха като на тръни, някои се навеждаха напред с отворени уста, други си закриваха очите. В продължение на повече от сто години един и същи магически номер бе събуждал у няколко поколения един и същи страх и трепет. В отговор на неизречените му мисли Уодкинс пак се наклони напред:

— Насилието е като кока-колата и Библията. Винаги ще е на мода.

Барабанът продължаваше да бие. Хари усети известно забавяне на номера. Първия път, когато представиха илюзията, им трябваше значително по-кратко време. У палача се долавяше някакво безпокойство, той пристъпваше нервно на място и току поглеждаше към върха на гилотината, сякаш нещо не беше наред. Неочаквано, без публиката да забележи и най-дребната активност на сцената, острието полетя със свисък. Хари неволно се вцепени. Когато острието прониза врата на осъдената, през залата премина вълна от възклицания. Барабанът млъкна отведнъж, а главата тупна върху пода. Възцари се кънтяща тишина, после от редовете пред Хари и Уодкинс изригна вик. Безпокойството плъзна из залата, Хари присви очи, за да види какво става в сумрака. Палачът отстъпваше назад.

— Божичко! — прошепна Уодкинс.

От сцената се разнесе ръкопляскане. Чак сега Хари видя. От яката на обезглавеното тяло стърчеше гръбначният стълб — бяла змия, която кимаше бавно на публиката. От дупката, останала от прерязаната глава, на тласъци бликаше кръв и плискаше върху пода.

— Знаел е, че идваме да го приберем! — прошепна Уодкинс. — Знаел е! Дори се е облякъл като една от шибаните си жертви! — той се наведе съвсем близо до лицето на Хари. — Мамка му, Хоули! Мамка му!

Хари не знаеше от кое му прилоша — дали от касапницата, дали от неуместно употребената от Уодкинс дума „шибан“ по адрес на изнасилени жени, или от отвратителния дъх на австралийския му колега.

Пред палача за нула време се образува алена локва. Той, привидно в шок, се втурна да вдигне търколилата се глава. Строполи се с глухо тупване на пода, а двама от другите клоуни притичаха напред, докато се надвикваха:

— Включете осветлението!

— Пуснете завесата!

Други двама дотичаха със завесата и четиримата се стъписаха и започнаха да се гледат ту един друг, ту да вдигат глава към тавана. Иззад кулисите долетя вик, прожекторите присветнаха и изпукаха силно, после залата потъна в непрогледен мрак.

— Това вони на престъпление, Хоули, идвай! — Уодкинс сграбчи ръкава му, скочи и понечи да хукне към сцената.

— Мирувай — прошепна Хари и го застави да седне.

— Моля?

Осветлението се включи и сцената, допреди малко терен на невъобразим хаос от кръв, глави, гилотини, клоуни и завеси, лъсна празна. Там стояха само палачът и Ото Рехтнагел, последният с русата глава на кралицата под мишница. Залата ги отрупа с възторжени овации, които артистите приеха с дълбок поклон.

— Проклет да съм — прошепна Уодкинс.

В антракта Уодкинс си взе бира.

— Първият номер едва не ми докара инфаркт — оплака се той. — Още треперя, да му се не види. Дали да не го арестуваме още сега? Цялото това чакане започва да ме изнервя.

— И защо да избързваме? — сви рамене Хари. — Той няма да ходи никъде и не подозира нищичко. Предлагам да се придържаме към първоначалния план.

Уодкинс натисна дискретно копчето на радиостанцията, за да провери дали има контакт с Либи, останал в залата от съображения за сигурност. Полицейска кола вече била завардила задния вход.

Хари признаваше въздействената сила на новите технически подобрения в илюзията, но продължаваше да се чуди защо Ото е сменил Луи XVI с блондинка, в която повечето от зрителите навярно не разпознаваха историческа фигура. Вероятно е разчитал Хари да се възползва от безплатните билети и да присъства на спектакъла. Дали не се заиграваше с полицията? Хари беше чел, че някои серийни убийци с времето набират самочувствие, защото все успяват да се измъкнат от правосъдието. Или поведението на Ото следваше да се тълкува като молба най-после да го спрат? Съществуваше, разбира се, и трета възможност: екзекуцията на блондинката да се дължи просто на желание да внесат някаква промяна в цирковия номер.