Ю Несбьо - Прилепът

— Гледай — прошепна тя. — Гледай.

Беше осем сутринта. Чингис хан спеше, когато медицинската сестра, след разгорещени преговори, склони да пусне Хари в болничната стая.

— Добро утро — поздрави той. — Дано си спал добре. Помниш ли ме? Същият съм, дето ми изкара въздуха върху масата.

Ханът простена. Дебела бяла превръзка пристягаше главата му и му придаваше много по-безопасен вид, отколкото докато стоеше надвесен над Хари в „Крикет“.

Хари извади топка за крикет от джоба си.

— Току-що разговарях с адвоката ти. Според него не желаеш да подаваш иск срещу моя колега.

Хари прехвърли топката от дясната в лявата си ръка.

— Имайки предвид, че едва не ме пречука, щеше да ми падне пердето, ако беше решил да съдиш колегата, който ме спаси. Но адвокатът ти явно е убеден, че имаш основания за претенции. Първо, той твърди, че не си ме нападнал, а просто си ме отстранил от приятеля ти, на когото съм се опитвал да нанеса тежки увреждания. Второ, само по случайност си се отървал с черепна фрактура, защото ударът с топката за крикет е можел да бъде фатален.

Хари подхвърли топката във въздуха и я улови пред лицето на пребледнелия пълководец.

— Да ти кажа, съгласен съм. Фаст бол право в челото от четири метра разстояние… чисто чудо си е, че оцеля. Адвокатът ти ми се обади в службата днес и поиска да му опиша събитията в хронологичен ред. Той съзира основания да поискаш обезщетение — в случай че получиш трайни увреждания. Адвокатите от неговата порода спадат към семейство Лешояди и обикновено прибират една трета от размера на обезщетението, но това вероятно ти е известно? Попитах го защо тогава не е успял да те убеди да внесеш иск в съда. Според него било въпрос на време. И сега се чудя… Наистина ли е въпрос на време, Чингис?

Ханът поклати отрицателно глава.

— Не. Моля те, върви си — изгърголи болният.

— Защо? Какво имаш да губиш? Ако останеш инвалид, не е изключено да ти донесе голяма компенсация. Не забравяй, че съдиш не някое бедно, нищо и никакво частно лице, а държавата. Проверих те. Успял си да опазиш досието си що-годе чисто. Знае ли човек? Може съдебните заседатели да намерят иска ти за основателен и да те превърнат в милионер. Изобщо ли няма да опиташ?

Чингис не отговори. Само изгледа Хари с косо разположените си тъжни очи изпод бинта.

— Започва да ми писва от тази болнична обстановка, затова няма да разводнявам разговора. Вследствие от нападението ти се сдобих с две счупени ребра и пунктиран бял дроб. Понеже не носех униформа, не показах документ и не следвах инструкциите, а и Австралия се намира доста далече от моята юрисдикция, прокурорът заключи, че от юридическа гледна точка съм действал в качеството си на частно лице, а не на полицай. Следователно сам трябва да реша дали да те обвиня в побой, или не. А това ни отвежда обратно към почти чистото ти досие. Имаш условна шестмесечна присъда за телесна повреда, но още не е приведена в изпълнение. Като прибавим още шест за нанесените ми травми, става една година. Едногодишна присъда или ми казваш… — Хари се наведе към ухото на Чингис хан, което стърчеше от бинтованата му глава като розова гъба, и извика — КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК!

Хари седна на стола.

— Е, какво избираш?

Със скръстени ръце, заслонил лицето си с длан, Маккормак стоеше с гръб към Хари и гледаше през прозореца. Гъстата мъгла навън размиваше цветовете и замразяваше движенията. Гледката напомняше нефокусирана черно-бяла снимка на града. Някакво потракване наруши тишината. След известно недоумение Хари се досети, че Маккормак барабани с нокти по горните си зъби.

— Значи Кенсингтън е познавал Ото Рехтнагел. И ти си го знаел през цялото време?

Хари сви рамене.

— Редно беше да ви уведомя по-рано, сър, признавам. Но някак си ми се струваше неуместно…

— … да коментираш приятелските контакти на Ендрю. Добре. Сега обаче Кенсингтън е избягал от болницата и се намира в неизвестност. Нещо е започнало да те гложди, така ли?

Хари кимна утвърдително към гърба на Маккормак. Началникът виждаше отражението му в стъклото. Завъртя се в половин пирует.

— Виждаш ми се малко… — довърши пируета и пак му обърна гръб — … разтревожен, Хари. Какво те притеснява? Искаш ли да ми споделиш още нещо?

Хари поклати глава.

Апартаментът на Ото Рехтнагел се намираше в „Съри Хилс“ — по отсечката между „Ди Олбъри“ и квартирата на Ингер Холтер в „Глийб“. Влязоха във входа и на стълбището ги пресрещна дебеланка, която препречваше цялата площадка.