Ю Несбьо - Прилепът

Надникна в банята. На етажерката под огледалото имаше ножче за бръснене и сапун, строени чинно като войници до флакон с афтършейв, паста и четка за зъби и шампоан. Нищо повече. Липсваха всякакви екстравагантни тоалетни принадлежности. Изведнъж на Хари му просветна на какво му напомня педантичната обстановка: на неговия апартамент, след като спря алкохола.

Хари ознаменува новата страница в живота си с простичко упражнение за приучване към дисциплина. То се състоеше в следното: всеки предмет да си има определен рафт или чекмедже и веднага след употреба да бъде връщан на отреденото му място. По онова време Хари не допускаше нито една химикалка да се намира извън предназначената за нея поставка, нито един изгорял бушон в таблото. Освен чисто битовото удобство, което новите му навици създаваха, те носеха и символично значение. Използваше равнището на хаоса като скалата на термометър, за да отчита житейския си напредък в правилната посока или, обратно, кривването по грешен път.

Хари помоли Либи да прегледа съдържанието на гардероба и скрина в спалнята, изчака колегата му да се отдалечи и чак тогава отвори тоалетния шкаф до огледалото в банята. От горните две полички, подредени под права линия, към него сочеха две дузини стерилни еднократни спринцовки — миниатюрен склад за бойни глави.

Не беше изключено, разбира се, Ендрю Кенсингтън да е страдал от диабет и да си е инжектирал инсулин, но Хари не се самозалъгваше. Ако събореха половината къща, щяха да намерят скривалището на дрогата; праха и инструментите за приготовлението му. Но подобно начинание щеше да глътне прекалено много време и беше съвсем излишно, при положение че Хари вече разполагаше с доказателство за подозренията си.

Чингис хан не бе излъгал, твърдейки, че Ендрю е наркоман. След като откриха трупа му в апартамента на Ото Рехтнагел, съмненията на Хари се изпариха. При климат, който налага хората да носят ризи с къс ръкав и тениски, никой полицай не би допуснал да се разхожда с ръка, надупчена от спринцовки. Затова зависимият би инжектирал наркотика на място, където убожданията не се забелязват толкова лесно. Например, от задната страна на прасеца. След като надигна крачолите му, Хари откри подозрителните признаци по прасците и по коленните му ямки.

Ендрю бил клиент на мъжа с гласа на Род Стюарт, откакто Чингис хан се помнел. По негови думи потреблението на хероин не пречело на Ендрю да води сравнително нормален професионален и социален живот.

— Този феномен не е чак толкова рядък, колкото си въобразяват хората — отбеляза Чингис. — Когато обаче колеги подхвърлиха на Спийди, че мъжът е полицай, Спийди го разтресе яка параноя и искаше да го застреля. Помисли го за агент под прикритие. Разубедихме го. Кенсингтън от няколко години си беше един от най-лоялните клиенти на Спийди. Никога не се е пазарил, винаги носи съответната сума, спазва уговорките, не дрънка излишно, не създава проблеми. Не съм виждал абориген — какъв ти абориген! — не съм виждал изобщо човек да понася така добре дрога.

Чингис не знаеше Ендрю да е контактувал с Еванс Уайт.

— Уайт не се занимава с клиенти. Той търгува на едро и не прави компромиси. Но съм чувал, че преди време е пласирал в „Кингс Крос“. Нямам представа по каква причина — все пак изкарва достатъчно кинти. Но почти веднага е спрял, защото се забъркал в неприятности с някакви курви.

Чингис говори съвсем откровено. По-откровено, отколкото беше нужно, за да отърве кожата. Изглежда, дори се забавляваше да разкрива подробности. Навярно не допускаше Хари да погне него и приятелчетата му, при положение че един от колегите му в полицията присъства в списъка с редовните им клиенти.

— Прати поздрави на твоя човек и му предай, че е добре дошъл при фирмата. Не сме злопаметни — ухили се накрая Чингис. — От мен да знаеш: каквито и да са, пак се връщат при нас. Винаги.

Хари влезе в спалнята, където Либи с нескрита неохота преглеждаше бельото и документите в чекмеджетата.

— Нещо интересно? — попита Хари.

— Нищо. При теб?

— И при мен така.

Двамата се спогледаха.

— Да се махаме оттук — предложи Хари.

Началникът на охраната в театър „Сейнт Джордж“ се намираше в столовата. Беше запомнил Хари от снощната вечер. Посрещна го с видимо облекчение.

— Н-н-най-после някой, който да не разпитва как е изглеждало тялото. Ц-ц-цял ден не можем да се отървем от журналисти. Идват и лаборанти от полицията, но те си гледат работата, б-б-без да ни тормозят.