Ю Несбьо - Прилепът

Енгелсон внезапно отчете подобрение в езиковите умения на Хари и след като поразмисли, прецени, че еднократно нарушение на служебната процедура в крайна сметка не е кой знае какво.

Маккормак седеше с гръб към Хари и гледаше през прозореца. Навън слънцето залязваше, но между небостъргачите и патиненозелените Кралски ботанически градини се мяркаха участъци от примамливо синьото море. Устата на Хари бе пресъхнала. Той долавяше първите признаци на главоболие. В продължение на повече от четирийсет и пет минути Хари изнесе логически издържан и почти непрекъснат монолог: за Ото Рехтнагел, за Ендрю Кенсингтън, за хероина, за „Крикет“, за осветителя, за Енгелсон, изобщо, направи обзор на събитията.

Маккормак долепи върховете на пръстите си. Дълго време бе мълчал.

— Знаеше ли, че отвъд Тасманийско море, в Нова Зеландия, живеят най-глупавите хора на света. Живеят на изолиран остров, никакви съседи не ги смущават. Отвсякъде ги заобикаля вода. Въпреки това населението на Нова Зеландия е участвало в почти всички въоръжени конфликти от двайсети век. Нито една друга държава, включително Съветския съюз по време на Втората световна война, не е изгубила толкова много млади мъже при военни стълкновения, колкото жертви е дала Нова Зеландия, съотнесени към общия брой на населението. Численият превес на жените на острова беше станал пословичен. И защо такава самоотверженост? За да помогнат. За да окажат подкрепа. Въпросните глупаци не са се сражавали на своята си земя, а са се качвали на кораби и самолети, за да оставят костите си по бойни полета на хиляди километри от родината си. Присъединили се към антихитлеристката коалиция срещу немците и италианците, към южнокорейците срещу севернокорейците, към американците срещу японците и северновиетнамците. Моят баща е бил един от тези наивници.

Отвърна се от прозореца и застана лице в лице с Хари.

— Веднъж татко ми разказа случка с артилерист на кораба му по време на битката срещу японците до остров Окинава през 1945. Японците атакували с пилоти камикадзе. Налитали на формации с тактика, наречена „падащи хризантеми“. Много образно описание на осъществяването на нападенията. Зад свален от отбраната на кораба самолет веднага се появявали други два, после ставали четири и нараствали прогресивно — същинска безкрайна пирамида от пикиращи самолети. Целият екипаж на борда на кораба окаменял от ужас. Пред очите им се разигравало истинско безумие: пилотите съзнателно се разбивали в кораба с едничкото намерение взривният им товар непременно да попадне в целта. Ефикасен отпор се давал единствено с мощен противовъздушен огън. И при най-малката пролука в отбраната японските бомбардировачи не пропускали. Артилеристите знаели от опит, че ако не свалят самолетите до двайсет секунди след като навлязат в обсега на оръдията им, камикадзетата почти сигурно ще се разбият в кораба. Следователно нямали право на грешка, а понякога въздушните удари траели по цял ден. Баща ми описваше равномерния гръм на оръдията и оглушителното, засилващо се свистене от падащи самолети. До края на живота си не престанал да го чува. При последните сражения татко стоял на мостика и видял как самолет си проправя път през преградния огън и се насочва право към кораба им. Оръдията открили стрелба, докато самолетът бавно приближавал. Уж стоял неподвижно във въздуха, а от секунда на секунда нараствал. Накрая видели ясно и пилотската кабина, и силуета на пилота. По палубата затрещели авиобомби. В същия миг снарядите на противовъздушните оръдия уцелили самолета. Крилата и фюзелажът му се разлетели на парчета, опашното витло се отцепило и малко по малко, на забавен каданс, самолетът се разпаднал на съставните си части. Накрая върху палубата паднала неголяма отломка от перката с опашка от пламъци и черен дим. Артилеристите вече се прицелвали в нови мишени. Тогава от оръдейната кула под мостика се подал млад ефрейтор — татко го познавал, бил негов съгражданин от Уелингтън — махнал усмихнато на баща ми и с думите „днес е горещо“ се метнал през борда.

Дали заради светлината, или по друга причина Маккормак изведнъж се състари.

— Днес е горещо — повтори той.

— Човешката природа е неизбродна, тъмна гора, сър.

Маккормак кимна.

— И преди съм го чувал, Хоули. Сигурно е вярно. С Кенсингтън успяхте да се сближите. Според някои колеги връзката на Ендрю със случая трябва да се разследва. Ти как мислиш?