Ю Несбьо - Прилепът

— Майчице мила! — възкликна Хари при навлизането им в Нимбин.

Из центъра с радиус от стотина метра и изрисуван във всички цветове на дъгата, се скитаха образи, сякаш извадени от филмите на американския комедиен дует Чич и Чонг, които съставляваха съществена част от видеоколекцията на Хари.

— Все едно се пренесох в седемдесетте! — не спираше да се удивлява той. — Погледни! Ей там се натискат Питър Фонда и Джанис Джоплин!

Бавно поеха по улицата, сподиряни от сомнамбулски погледи.

— Невероятно! Не съм допускал, че още има такива места. Направо да паднеш от смях.

— Защо? — попита Ендрю.

— Не ти ли се струва комично?

— Е, чак комично — изсумтя Ендрю. — Разбирам, днес някогашните мечти изглеждат смехотворни. Днешните подрастващи смятат хипи поколението за пасмина тревомани, които дрънчат на акустични китари, четат собствените си стихотворения и се чукат на поразия. Организаторите на фестивала „Удсток“ дават интервюта с вратовръзки и се произнасят снизходително за идеите от онова време, които днес явно им се струват ужасно наивни. Но според мен светът щеше да изгуби много без ценностите на хипи поколението. Те промениха изцяло човечеството. Лозунги в подкрепа на мира и любовта вероятно днес са клишета, ала по наше време вярвахме в тях. С цялата си душа.

— Не си ли бил твърде стар за хипи, Ендрю?

— Стар бях. Бях опитно, хитро хипи — ухили се събеседникът му. — Не една девойка получи първото си посвещение в тайнствата на любовното изкуство при чичо Ендрю.

Хари го тупна по рамото.

— Нали допреди малко проповядваше идеализъм, мръсник такъв!

— Че какво е това, ако не идеализъм? — възнегодува Ендрю. — Как да оставя някой непохватен пъпчив пубер да травмира тези крехки цветни пъпки!

— Това ли е бил най-същественият принос на седемдесетте към морала на днешното общество?

— Не — поклати глава Ендрю. — Носеше се във въздуха. Свободата, вярата в човека, желанието да съградим нещо ново. Колкото и да отрича Бил Клинтън, че е пушил марихуана, със сигурност е вдишвал същия въздух, същия дух на тогавашното време като всички нас. Това при всички случаи се отразява на личностното ти развитие. За да не попадне в кръвта ти, трябваше да затаиш дъх за поне пет години! Смей се, колкото си искаш, Хари Хоули. След двайсет години, когато хората престанат да обвързват хипитата само с дънки чарлстон и бездарни текстове на песни, посланията от онова време ще изгреят в съвсем различна светлина. Помни ми думата!

Хари се засмя.

— Не го приемай лично, Ендрю, но аз съм представител на следващото поколение. Както вие сте се подигравали на тесните ризи и напомадените перчеми от петдесетте, така и ние се присмивахме на вашите махатми и цветя в косите. Днешната младеж пък гледа с насмешка на такива като мен. Такъв е животът. Но като гледам, тук седемдесетте са останали непокътнати?

Ендрю разпери ръце:

— В Австралия има благоприятна почва за виреенето на такива идеи. Хипи вълната никога не е умирала окончателно, тя просто преля в течението Ню Ейдж. Във всяка книжарничка ще намериш поне една секция с литература за алтернативния начин на живот, за холистичната медицина, за контакта с вътрешното аз, за вегетарианството, за освобождаването от материализма и живота в хармония със себе си и околната среда. Разбира се, не всички последователи на тази вълна пафкат трева.

— Това тук няма нищо общо с Ню Ейдж, Ендрю. Тези са си добрите стари напушени хипита — ни повече, ни по-малко.

Ендрю надникна през прозореца на колата и се засмя. Седнал на пейка, мъж с дълга посивяла коса и туника им показваше знака на победата. „Музей на марихуаната“ — пишеше на табела с рисунка на стар жълт хипарски микробус „Фолксваген“. Отдолу имаше уточнение с по-дребен шрифт: „Вход: един долар. Ако нямаш пари за билет, пак си добре дошъл.“

— Това е музеят на дрогата в Нимбин — обясни Ендрю. — По-голямата част от експонатите са пълна порнография, но доколкото си спомням, има няколко интересни оригинални снимки от пътуванията до Мексико на Кен Киси, Джак Керуак и другите пионери от времето на експериментите с психотропни вещества.

— Когато ЛСД не е бил опасен?

— А сексът — само здравословен. Славни времена, Хари. Ех, да можеше да ги преживееш!

Паркираха по-нагоре по главната улица и се върнаха. Хари си свали очилата „Рей Бан“, за да си придаде вид на редови гражданин. Денят явно протичаше много вяло, защото търговците веднага ги нападнаха. Двамата се запровираха между продавачите, които подвикваха: „Супер тревица!… Най-добрата трева в Австралия, човече!… Трева от Папуа Нова Гвинея, ще ти отнесе главата!“