Ю Несбьо - Прилепът

— От Папуа Нова Гвинея! — изсумтя презрително Ендрю. — Дори тук, в Меката на марихуаната, хората живеят в заблудата, че колкото по-отдалече пристига стоката, толкова по-качествена е. Мен ако питаш, заложи на австралийското производство.

Бременно, но много мършаво момиче седеше на стол пред музея и им махаше. Можеше да е и на двайсет, и на четирийсет, беше облечена в широки, ярки одежди, разкопчани отпред. Кожата на щръкналия ѝ напред корем беше опъната като на барабан. На Хари му се стори някак позната. Съдейки по големината на зениците ѝ, в днешното ѝ обедно меню бяха присъствали по-еуфоризиращи вещества от марихуана.

— Нещо друго ли търсите? — попита тя.

Беше забелязала, че двамата мъже не показват интерес към тревата.

— Не…

Тя се наведе напред.

— Киселина? ЛСД, нали? — припряно избъбри тя.

— Не, не търсим ЛСД. Идваме с други намерения, ясно?

Тя продължи да ги гледа от мястото си. Ендрю подкани Хари да продължат, ала момичето скочи от стола, без изобщо да се затруднява от обемистия си корем, и хвана Ендрю за лакътя.

— Добре, но тук няма как да го уредим. Чакайте ме след десет минути в кръчмата отсреща.

Ендрю кимна, а тя се обърна и тръгна надолу по улицата. По петите ѝ подтичваше някакво пале.

— Знам какво си мислиш, Хари — Ендрю запали пура. — Не е красиво да лъжем Малката самарянка, че ще купуваме хероин, защото полицейският участък се намира само на стотина метра по-нагоре и там ще ни дадат сведенията, нужни, за да открием Еванс Уайт. Но нещо ми подсказва, че по моя начин ще стане по-бързо. Да пийнем по бира, пък ще видим какво ще се получи.

Половин час по-късно Малката самарянка влезе в почти безлюдната кръчма заедно с мъж, на вид по-окаян и от нея. Приличаше на Клаус Кински в ролята на граф Дракула: блед, облечен в черно, жив скелет със сини кръгове под очите.

— Я гледай ти — прошепна Ендрю. — Никой не може да обвини този тип, че не тества стоката, която предлага.

Малката самарянка и клонингът на Кински се насочиха към тях с бързи крачки. Последният очевидно нямаше желание да прекарва на дневна светлина и секунда повече от крайно необходимото и прескочи учтивата увертюра:

— Колко ще искате?

Ендрю седеше демонстративно с гръб.

— Предпочитам да сведем свидетелите до минимум, преди да заговорим конкретно — заяви той, без да се обръща.

Кински отметна глава и Малката самарянка се оттегли с кисела физиономия. Вероятно работеше на процент, а доверието между нея и Кински беше като между повечето наркомани: несъществуващо.

— Не нося нищо в себе си. Ако се окажете куки, ще ви клъцна топките. Първо да видя кинтите, после ще ви заведа при стоката.

Говореше припряно, нервно, а погледът му шареше трескаво из помещението.

— Далече ли е? — поинтересува се Ендрю.

— Разходката дотам е кратка, но после ви очаква дъъълго пътешествие — за миг оголи зъбите си в жалко подобие на усмивка.

— А сега внимавай, приятелю. Сядай и да не си гъкнал — Ендрю му показа полицейската си значка.

Кински се вцепени. Хари стана и се потупа многозначително по колана на гърба. Ситуацията не предполагаше пласьорът да се усъмни в истинността на заявката му.

— Какви са тези аматьорски номера? Нали ви казах: не нося нищо — Кински се тръшна ядосано върху стола пред Ендрю.

— Познаваш, допускам, местния шериф и неговите подчинени? Те теб — също. Знаят ли обаче, че си започнал да продаваш стаф?

Мършавият тип сви рамене.

— Кой е казал, че продавам стаф? Мислех, че искате трева…

— Разбира се. Никой не е споменал дрога и така ще си остане, стига да ни дадеш някои сведения.

— Бъзикате се, нали? И защо ще рискувам да ми резнат главата и да снасям на две ченгета от друг град, които дори нямат нищо срещу мен…

— Да снасяш? Срещнали сме се в кръчмата, не сме се споразумели за цената на стоката и — който откъдето е. Имаш дори свидетел, че сме обсъждали сделка. Ако направиш каквото искаме от теб, повече няма да ни видиш нито ти, нито който и да било друг от града.

Ендрю запали пура и присви тесните си очи срещу клетия наркоман отсреща, духна дим в лицето му и продължи:

— Ако не ни кажеш каквото ни интересува, на излизане оттук може да си окачим значките на гърдите и в близко бъдеще полицията да предприеме арести, които определено няма да увеличат престижа ти на пазара. Не знам дали наистина въпросният метод с топките се прилага тук; все пак тревоманите са миролюбиви хора. Но поназнайват това-онова и никак няма да се изненадам, ако някоя вечер шерифът най-случайно се натъкне на склада ти. Тревоманите не харесват конкуренти, пласиращи по-твърда дрога, особено ако тези конкуренти снасят на полицията. А предполагам, че си наясно колко години затвор предвижда законът за търговия с хероин в големи количества?