Ю Несбьо - Прилепът

Ендрю издуха нов облак синкав дим в лицето на Кински. Не всеки ден на човек му се удава случай да постави негодник като Кински на мястото му, помисли си Хари.

— И така — подзе Ендрю, след като не получи отговор. — Еванс Уайт. Къде е, що за птица е и как да го намерим. Слушам!

Кински се заозърта. Голямата му глава с хлътнали бузи се завъртя върху хилавия врат — същински лешояд до мърша, който се оглежда боязливо дали лъвовете няма да се върнат.

— Само това ли? — попита той. — И толкова?

— Толкова — потвърди Ендрю.

— И как да съм сигурен, че няма да се върнете и да ме изнудвате за още информация?

— Не можеш да си сигурен.

Кински кимна, все едно не бе и очаквал друг отговор.

— Добре. Еванс е още дребна риба, но доколкото чувам, е започнал да се издига. Работеше за мадам Русо, тукашната кралица на тревата, в момента обаче стартира собствен бизнес. Трева, ЛСД, вероятно и морфин. Тревата е същата като на останалите пласьори в Нимбин — местно производство. Но Еванс явно има връзки в Сидни и продава там трева срещу евтин и качествен ЛСД. В момента ЛСД е върхът на сладоледа.

— Не бонбонките и жълтото? — поинтересува се Хари.

— И защо да са те? — кисело попита Кински.

— Е, аз съдя по наркотърговията в моята родина. И все пак… след като хаус-вълната заля Европа, се счита, че повече от половината от всички младежи над шестнайсет години са опитвали екстази. А след „Трейнспотинг“ жълтото нашумя като дрога номер…

— Хаус? „Трейнспотинг“? — недоумяващо го изгледа мъжът.

Хари и преди бе забелязвал, че явленията от съвременния свят често убягват на наркоманите.

— Къде да намерим Еванс Уайт? — върна се на въпроса си Ендрю.

— Повечето време прекарва в Сидни, но преди два дни го мярнах из Нимбин. Има дете от една мацка в Бризбейн, която се подвизаваше по нашите земи. Не знам в момента накъде я е отвял вятърът, но хлапето живее в имението на Еванс в Нимбин.

Даде им кратки указания как да стигнат дотам.

— Що за птица е Уайт? — поиска да разбере Ендрю.

— Ами, как да ви кажа… — Кински се почеса по въображаемата си брада. — Чаровно копеле, нали така им викат?

Ендрю и Хари нямаха представа дали изразът се употребява широко, но кимнаха в знак, че разбират какво има предвид.

— В бизнеса е много коректен, но не ми се ще да съм на мястото на гаджетата му, нали се сещате.

Те поклатиха отрицателно глава.

— Еванс е голям хубавец и му се носи славата на сваляч от класа. Женките ще се избият за него и често се случва някоя да се появи с посинено око.

— Хм… А случайно да познаваш руса норвежка на име Ингер Холтер? Миналата седмица са я убили в Уотсънс Бей в Сидни.

— Холтер? За пръв път чувам подобно име.

Освен че не гледаше филми, Кински явно не четеше и вестници.

Ендрю изгаси пурата си и двамата с Хари станаха.

— Мога ли да разчитам, че ще си траете? — попита скептично дилърът.

— Разбира се — отвърна Ендрю и се отправи към изхода.

Полицейският участък се намираше на главната улица, на стотина метра от Музея, и приличаше на обикновена жилищна сграда. Единствено табела върху затревената площ отпред указваше, че тук се помещава седалището на местните органи на реда. Вътре шерифът и неговият помощник седяха зад бюра в голямо помещение, обзаведено с диван, масичка, телевизор, внушителен брой саксийни цветя и библиотека, върху която се издигаше грамадна кафемашина. Пепитените завеси придаваха на обстановката норвежки привкус.

— Good day — поздрави Ендрю.

Хари си спомни, че през осемдесетте норвежкият министър-председател Коре Вилок използва същата приветствена реплика в обръщение към американските телевизионни зрители. На следващия ден възмутени норвежки вестници обвиниха началника на кабинета, че с калпавия си английски е направил Норвегия за посмешище в чужбина. 8 8 „Good day“ (букв. „добър ден“) означава „довиждане“ във Великобритания и САЩ, но в Австралия е напълно нормален поздрав за добър ден. — Б.пр.

— Добър да е — отвърнаха шерифът и неговият помощник в опровержение на хулителните писания в норвежката преса.

— Аз съм Кенсингтън, а това е Хоули. Предполагам, от Сидни са ви предупредили по какъв повод идваме при вас?

— И да, и не — отговори онзи от двамата, който явно беше шерифът — синеок, мургав мъж към четирийсетте с доброжелателен вид и крепко ръкостискане.

Хари го оприличи на бащата от австралийските приключенски сериали „Скипи“ и „Флипър“ — един от онези облечени в цвят каки, стабилни и порядъчни австралийски обикновени герои, които не се огъват пред какво да е.