Ю Несбьо - Прилепът

— О, да. Мен. Не смей да отричаш!

Хари дори не понечи.

— На вашите заповеди, госпожице. И дотук как се справям?

Тя отпи голяма глътка вино, докато обмисляше отговора си.

— Добре, доколкото мога да преценя. Сносно. Всъщност съвсем прилично.

— Звучи като оценка четири минус.

— Там някъде.

Около пристанището цареше мрак, не се мяркаше жива душа и духаше свеж бриз. На стълбите към светещата опера извънредно пълна новоизлюпена брачна двойка позираше пред сватбен фотограф. Той им диктуваше как да застанат, а младоженците не криеха недоволството си от необходимостта да движат изобилните си телеса. Накрая постигнаха консенсус и нощната фотосесия пред емблемата на Сидни завърши с усмивки, смях, а навярно и някоя сълза от умиление.

— Сигурно това имат предвид, когато казват, че някой ще се пръсне от щастие — промърмори Хари. — Този израз има ли го и на шведски?

— Да, и на шведски се случва сърцето ти да се издуе до пръсване от щастие — Биргита изхлузи ластика от косата си и застана до парапета пред операта. — Случва се — повтори тя като че ли на себе си, обърна луничавия си нос към океана и вятърът разпиля косата ѝ назад.

Приличаше на медуза „лъвска грива“. Хари не бе допускал, че една медуза може да бъде толкова красива.

Самолетът кацна в Бризбейн. Часовникът на Хари показваше единайсет, но стюардесата обяви по интеркома, че е десет.

— В Куинсленд не преминаваме към лятно часово време — обясни Ендрю. — Тук се разрази ожесточен политически дебат, накрая проведоха референдум и хората от провинцията гласуваха против.

— Явно сме пристигнали в земите на така наречените rednecks.

— Може да се каже, приятел. Допреди няколко години в щата не допускаха дългокоси мъже. Имаше законова забрана.

— Шегуваш се, нали?

— Куинсленд е по-различен щат. Очаквам в скоро време да забранят и достъпа на мъже с обръснати глави.

Хари поглади доволно късоподстриганата си руса коса.

— Нещо друго, което би трябвало да знам за местните порядки?

— Да. Ако носиш марихуана в джобовете си, остави я в самолета. В Куинсленд действа законодателство, много по-строго към употребата на наркотици, отколкото в другите щати. Неслучайно фестивалът на Водолея се провежда именно в Нимбин. Градът се намира точно на границата с Нов Южен Уелс.

Откриха офиса на фирмата за коли под наем, където бяха подали заявка за автомобил.

— Затова пък в Куинсленд има места като остров Фрейзър, където Ингер Холтер се е запознала с Еванс Уайт. Островът представлява просто огромна пясъчна дюна, но във вътрешността му изобилства от дъждовни гори и езера с най-чистата вода на планетата и пясък, толкова бял, че бреговете сякаш се изсечени от мрамор. Нарича се силиконов пясък, защото съдържа много повече силикон отколкото обикновения пясък. Най-вероятно е съвсем безопасно да го излееш в кутията на компютъра си.

— Земята на изобилието, а? — обади се мъжът зад плота и им подаде ключ.

— Форд „Ескорт“? — Ендрю сбърчи нос, но подписа. — Тези коли още ли ги карат?

— На промоционална тарифа, господине.

— Не се и съмнявам.

Слънцето напичаше магистралата „Пасифик“ и силуетът на Бризбейн от стъкло и камък блестеше като кристалите на полилей.

— Красота — отбеляза Хари. — Уреден, приветлив град. Сякаш някой е проектирал целия облик и после всичко е издигнато едновременно.

— Не си далече от истината. В много отношения Бризбейн е съвсем млад град. До неотдавна е бил голямо село с хиляда-хиляда и двеста жители. Ако се загледаш по-внимателно, ще установиш, че повечето хора тук все още са малко кривокраки. Но градът прилича на прясно ремонтирана кухня: лъскав, с прави линии, удобен. А наоколо преживят стотици крави.

— Страхотно сравнение, Ендрю.

— Не ме занасяй, партньоре.

От магистралата на изток поеха през зелен, релефен терен, покрит ту с гори, ту с обработваеми площи.

— Добре дошъл в австралийската провинция.

Подминаха стадо пасящи крави, които ги изгледаха тъпо. Хари се засмя.

— Какво има?

— Чел ли си комиксите на Ларсън? В един от тях кравите стоят на два крака, бистрят положението и пушат. Едната подвиква „Внимавайте, кола!“.

Настъпи мълчание.

— Кой е Ларсън?

— Няма значение.

Минаваха покрай ниски дървени къщи с веранди отпред, комарници пред вратите и паркирани в двора пикапи; покрай работни коне с широки задници и меланхолични очи, покрай пчелни кошери и прасета, които се въргаляха доволно в кални локви. Пътят постепенно се стесни. По обяд заредиха гориво в някакво градче — според табелата Уки, две години подред избирано за първенец по чистота в Австралия. Липсваше уточнение кой е настоящият шампион.