Ю Несбьо - Прилепът

— За три и половина — поправи го Ендрю. Очевидно не възразяваше Тууомба да разказва за боксовата му кариера. — Реферът беше голям кретен, казвам ви. Едва-едва го бутнах, а той взе, че падна и си счупи ключицата.

Тууомба и Ендрю избухнаха в чистосърдечен смях и плеснаха длани.

— По времето, когато се състезавах, Робин още е имал жълто около устата. Разправя каквото е чул от мен — поясни Ендрю. — Робин участваше в група младежи в неравностойно положение, с които работех през свободното си време. Тренирахме бокс и за да ги науча колко важен е самоконтролът, им разправях наполовина измислени истории за моите състезания. Исках да се поучат от моя горчив опит. Робин обаче явно ме е разбрал погрешно, защото вместо да не повтаря светлия ми пример, взе, че започна да му подражава.

Тууомба стана сериозен.

— Обикновено сме добри момчета, Хари. Оставяме ги малко да си разиграят коня и чак тогава нанасяме няколко силни удара, та да стоплят кой диктува играта, нали разбираш? В повечето случаи после се предават бързо. Този тип обаче умееше да се боксира професионално и друг на мое място можеше да пострада. Такива подлеци сами си го просят.

Вратата се отвори.

— Мамка му, Тууомба! Защо ти трябваше да чупиш носа на зетя на местния полицейски началник? Сякаш си нямаме достатъчно проблеми! — Тери Конферансието подчерта недоволството си, като се изхрачи върху пода.

— Чист рефлекс, шефе — отвърна Тууомба и погледна кафявата плюнка. — Няма да се повтори.

И смигна крадешком на Ендрю.

Станаха. Тууомба и Ендрю се прегърнаха и си размениха няколко прощални реплики на неразбираем за Хари език. Той побърза да потупа Тууомба по рамото, за да избегне повторното ръкостискане.

— На какъв език разговаряхте накрая? — попита Хари, след като се качиха в колата.

— На креолски — включва и английски думи, и думи от аборигенски произход. Множество аборигени в цялата страна говорят креолски. Как ти се стори мачът?

Хари показа умерен ентусиазъм.

— Беше интересно да видя как печелиш от залога, но досега можехме да сме стигнали до Нимбин.

— Ако днес бяхме отишли до Нимбин, нямаше да свариш да се прибереш в Сидни за тази вечер — възрази Ендрю. — Когато се уговаряш с такава жена, е недопустимо да ѝ вържеш тенекия. Все пак говорим за бъдещата ти съпруга и майка на малки Хоулчета, Хари.

Двамата се поусмихнаха, докато подминаваха дървета и ниски къщи, а слънцето залязваше над източното полукълбо.

Пристигнаха в Сидни по мрак, но телевизионната кула светеше в центъра като гигантска електрическа крушка и служеше за пътепоказател. Ендрю спря до „Съркюлър Кий“, недалече от Операта. Под лъча на фаровете попадна прилеп и светкавично отлетя. Ендрю запали пура и даде знак на Хари да постои още малко в колата.

— Според аборигенските вярвания прилепът е символ на смъртта. Знаеше ли?

Хари поклати отрицателно глава.

— Представи си място, където хората са били изолирани в продължение на четирийсет хиляди години. С други думи, не са усетили повея на нито една световна религия — нито на юдаизма, нито на християнството, нито на исляма — защото от най-близкия континент ги дели цял океан. Въпреки изолацията тези хора имат свой мит за сътворението. Първият човек се казвал Бер-рок-борн. Създал го е Баяме, неръкотворният, който поставил началото на цялото мироздание и който обичал и бдял над своите творения. С други думи, този Баяме бил много свестен тип, известен и с прозвището Великия бащин дух. След като Баяме осигурил на Бер-рок-борн и неговата жена сносно място за живеене, той поставил печата си върху дървото яран , където живеел рояк пчели. „Търсете си препитание из цялата земя, с която съм ви сподобил, ала това дърво е само мое — предупредил той двете си чеда. — Опитате ли се да се храните от него, множество беди ще споходят вас и вашето потомство.“ Нещо от този род. Така или иначе, един ден Бер-рок-борн излязъл да събира дърва, а жена му се приближила до дървото яран. Видяла свещеното дърво да се издига могъщо над нея, поизплашила се, ала около ствола му имало много съчки и тя не се поддала на първоначалния си вътрешен повик — да избяга час по-скоро. Пък и Баяме не бил споменал нищо за съчки. Докато ги събирала, чула жужене над главата си, вдигнала очи, видяла рояк пчели и как по ствола на дървото се стича мед. Била вкусвала мед само веднъж през живота си, а ето че открила изобилна храна, която да стигне за дълго време. Слънцето проблясвало в лъскавите сладки капки и накрая жената на Бер-рок-борн не устояла на изкушението и се покатерила на дървото. В същия миг я лъхнал смразяващ полъх, над нея надвиснала злокобна сянка с огромни черни криле. Това бил прилепът Нарахдарн, поставен от Баяме на стража около свещеното дърво. Жената паднала на земята и тичешком се върнала в пещерата, където живеела с мъжа си. Но било късно: тя била пуснала в света смъртта, олицетворявана от прилепа, и проклятието му щяло да тегне над всички потомци на Бер-рок-борн. Дървото яран оплакало горчиво трагичната случка. Сълзите рукнали по ствола и се втвърдили. Затова днес по кората на дървото яран, по-известно като австралийска акация, се стича червен клей.