Ю Несбьо - Прилепът

— Празненство и търговия в едно — обобщи Ендрю. — Едва ли имате подобно нещо в Норвегия.

— Имаме и се нарича мартнад .

— Мар… — започна Ендрю.

— Няма значение.

До шатрата бяха разпънати огромни плакати. „Боксовият тим на Джим Чийвър“ — пишеше с големи червени букви. Отдолу стоеше снимка на десетимата боксьори, които явно съставляваха отбора. Присъстваха и съществени сведения като имена, възраст, месторождение и тегло на състезателите. Най-отдолу плакатът оповестяваше „Предизвикателството с главно П. Готови ли сте?“.

В ринга първият боксьор вече загряваше. Хлъзгавият му халат се ветрееше, докато той размахваше юмруци срещу въображаем противник под бледата светлина, нахлуваща от покрива на шатрата. На ринга излезе възрастен затлъстял мъж в протрит смокинг. Появата му предизвика бурни ликувания. Хората несъмнено го познаваха, защото започнаха да скандират името му:

— Те-ри, Те-ри!

С повелителен жест Тери пресече олелията и хвана висящия от тавана микрофон:

— Дами и господа, кой ще поеме хвърлената ръкавица?

Множеството отново избухна в гръмки възгласи. Последва дълга, високопарна реч, ритуална възхвала на „благородния акт на самозащита“, на честта и славата и бичуване на закостенелите нагласи на властите към бокса. Конферансието ги порица с красноречие, на което би завидял и фанатичен проповедник. Тери увенча речта си с повторение на въпроса „Кой ще поеме хвърлената ръкавица?“.

Във въздуха се вдигнаха няколко ръце и Тери прикани желаещите да се приближат. Те се подредиха на опашка до маса, където явно им поднасяха документи за подпис.

— Какво става? — попита Хари.

— Тези млади мъже от околността ще се пробват да победят някой от боксьорите на Джим Чийвър. При успех ги очаква голяма награда и — още по-важното — уважение и прослава. В момента декларират писмено, че не страдат от хронични заболявания и са запознати с правилата: организаторите не носят отговорност за евентуална промяна в здравословното им състояние — обясни Ендрю.

— Майчице! Това законно ли е?

— Е, законно… През 1971 година издадоха законова забрана и организаторите се принудиха да променят формата за провеждането на двубоите. Но тази развлекателна традиция има дългогодишни корени. Всъщност носи името на Джими Чийвър. Той предвождал отбор по бокс, който обикалял цялата страна и участвал в турнири и състезания след Втората световна война. Чийвър се сдобил със статута на легенда. Отборът му включвал различни националности: китайци, италианци, гърци, аборигени. Доброволците от публиката имали правото сами да избират противника си. Например ако си антисемит, можеш да поискаш да се боксираш срещу евреин. Макар че вероятността той да те смаже е огромна.

Хари се засмя под мустак.

— Това не подклажда ли расистки настроения сред населението?

Ендрю се почеса по брадичката.

— Може би да, може би не. При всички случаи е начин да се намери отдушник за потисканата агресия. Австралийците са свикнали да живеят в мултикултурно и мултиетническо общество и общо взето моделът работи сносно. Но неизбежно възникват търкания. В такива случаи е за предпочитане да се млатят на боксовия ринг, отколкото на улицата. Да вземем, например, двубоите между бели и аборигени. Тези мачове се радват на повишен интерес. Абориген от боксовия отбор на Джими се превърна в герой в родната си област. Той създаде известно усещане за сплотеност и чест сред аборигенската общност и ѝ възвърна самочувствието, потъпкано от какви ли не унижения. Според мен подобни единоборства не задълбочават разединението между расите. Ако бял изяде пердах от черен, способностите му на боксьор пораждат повече уважение, отколкото омраза. В това отношение австралийците демонстрират спортсменски дух.

— Звучиш като истински redneck 5 5 Redneck — букв. „червеноврат“ — светлокож, отруден селянин, работяга, често носител на провинциалното, консервативното мислене. — Б.пр. .

— Кажи-речи. Направо ме пиши ocker 6 6 Ocker — груб, некултурен австралиец, най-обикновен човек от село. — Б.пр. .

— Ти пък!

Ендрю се разсмя още по-гръмко.

Първият двубой започна. Червенокос, набит, дребен мъж със собствени боксови ръкавици и собствена агитка срещу още по-нисък противник от отбора на Чийвър.

— Ирландец срещу ирландец — установи Ендрю с израз на познавач.

— Шестото ти чувство?

— Двете ми очи. Рижи коси, следователно са ирландци. Жилави проклетници. Мачът се очертава да се проточи.