Ю Несбьо - Прилепът

— Само гледайте да не изпуснете самолета утре — предупреди Уодкинс.

Шофираха по магистралата от Сидни. Литгоу беше индустриален град с десет-дванайсет хиляди жители, но Хари имаше чувството, че е попаднал в средно голямо село. Пред полицейския участък се издигаше пилон със закачен на върха му мигащ полицейски буркан.

Местният полицейски началник — добродушен възпълен мъж с нагъната от дебелина брадичка — ги посрещна сърдечно. Носеше норвежката фамилия Ларшен и потвърди, че имал далечни роднини в северната страна.

— Познаваш ли някой от Ларшеновите в Норвегия, приятел? — попита той.

— Те не са никак малко — отвърна предпазливо Хари.

— От баба ми знам, че в Скандинавия имаме многолюден род.

— И още как.

Ларшен си спомняше отлично случая, заради който бяха дошли Ендрю и Хари.

— За щастие в Литгоу такива престъпления са рядкост. Случи се в началото на ноември. На път към къщи след вечерна смяна жертвата били повалена в забутана уличка, насила напъхана в автомобил и отвлечена. Мъжът я заплашил с нож, спрял на безлюдна горска пътека в подножието на Блу Маунтинс и я изнасилил на задната седалка. През цялото време стискал врата ѝ, а накрая почти прекъснал притока на въздух. Неочаквано зад тях изсвирил клаксон. Шофьорът отивал във вилата си и помислил, че се е натъкнал на любеща се двойка, затова изобщо не си направил труда да слезе от колата. Изнасилвачът се върнал на предната седалка, за да премести автомобила. Жената успяла да избяга от задната врата и да изтича до другата кола. Онзи схванал, че играта е свършила, натиснал газта и изфирясал.

— Жертвата и свидетелят не са ли запомнили регистрационния номер?

— Не. Било е тъмно и всичко станало за секунди.

— А жената огледала ли е добре изнасилвача? Разполагате ли със словесен портрет?

— Само с приблизителен, защото — както казах — е било много тъмно.

— Носим снимка. На кой адрес можем да открием жертвата?

Ларшен се приближи до картотечния шкаф и започна да прехвърля папките. Дишаше тежко.

— Впрочем, жертвата руса ли е?

— Руса?

— Да. Интересува ни дали е била със светлоруса коса.

Гънките под брадичката на Ларшен се разтресоха и той задиша още по-трудно. Хари схвана, че полицаят се смее.

— Едва ли, приятелю. Все пак тя е коори.

Хари се обърна въпросително към Ендрю.

— Черна е — Кенсингтън погледна нагоре.

— Като въглен — додаде Ларшен.

— Коори племе ли е? — поинтересува се Хари, след като потеглиха обратно към Сидни.

— Не съвсем.

— Как така?

— Дълга история. Когато белоликите стъпили на австралийския бряг, на територията на континента живеели седемстотин и петдесет хиляди кореняци от шест-седем племена. Говорели двеста и петдесет езика и повечето от тях се различавали помежду си колкото английският и китайският например. Но куршумите, барутът, новите болести, срещу които организмът на туземците не умеел да се съпротивлява, интеграцията и други блага, донесени от белите заселници, довели до рязък спад в числеността на местното население. Днес голяма част от въпросните племена вече са измрели. След разпада на първоначалната племенна структура се наложили по-общи названия на оцелелите туземци. Аборигените във всички югоизточни райони вече се наричат коори.

— Защо, за бога, не провери предварително дали изнасилената жена е била руса?

— Нещо съм се заблудил. В Норвегия не се ли случва компютърните екрани да дадат дефект?

— По дяволите, Ендрю, не можем да си позволим да пилеем време в проверка на неподплатени предположения.

— Не бързаме заникъде. Ще ти предложа нещо, което ще ти оправи настроението — неочаквано Ендрю свърна надясно.

— Къде отиваме?

— На австралийско селскостопанско изложение. Автентично изживяване.

— Селскостопанско изложение? Довечера имам уговорка.

— Охо? С шведката ли? Спокойно, тук няма да се бавим. Впрочем, предполагам, си наясно с последствията, ако представител на обвинението — какъвто си в момента — влезе в интимни отношения с потенциална свидетелка.

— Вечерята ще бъде делова. Ще обсъждаме въпроси, важни от следствена гледна точка.

— Не се съмнявам.

Изложбената площ се намираше върху обширна, открита равнина. В близост имаше само няколко фабрични цеха и гаражи. Когато Ендрю зави пред голяма шатра, над земята още се стелеше гъстият дим от финалната жега на състезанието с трактори. Навсякъде кипеше трескава активност, от щандовете се носеха викове и възгласи, всички държаха халби с бира и се усмихваха.