Ю Несбьо - Прилепът

— По дяволите! Мошеник!

— Мошеник? Какво имаш предвид?

— Нашият приятел Боби се преструва на аматьор — стар трик, за да подлъже състезателите на Чийвър да подценят противника и да свалят гарда. Този тип най-вероятно е местният шампион. Да му се не види, Робин, защо се хвана!

Вдигнал ръце пред лицето си, Тууомба отстъпваше, а Боби го преследваше настървено. Лявата му ръка нанасяше бързи прави удари, следвани от тежки десни крошета и ъперкъти. Запалянковците изпаднаха в екстаз. Жената в бяло, отново скочила на крака, крещеше пронизително само първата сричка от името му: „Бооооооооооо“.

Тери клатеше глава, а междувременно агитката бързо скалъпи нов рефрен:

— Саааамо Боби, саааамо Боби!

— Дотук беше. Край — примирено промърмори Ендрю.

— Тууомба ще загуби?

— Луд ли си? — Ендрю му отправи възмутен поглед. — Тууомба ще го смели от бой. Надявах се поне днес да не се стига до кървища.

Хари впрегна цялото си внимание да забележи онова, което виждаше Ендрю. Тууомба се бе отпуснал назад на въжетата и посрещаше с почти отпусната стойка ожесточените удари на Боби по коремните си мускули. За миг Хари си помисли, че Тууомба ще заспи. Вярната привърженичка на Боби дърпаше въжетата над Мърито. Боби смени тактиката и започна да се цели в главата, но Тууомба избягваше ударите, като люлееше тялото си напред-назад в бавно, почти лениво движение. Приличаше на змия очиларка, на…

Кобра!

Боби се вцепени, ръката му увисна във въздуха. Главата се извърна наполовина наляво, а лицето му доби израз, все едно току-що се бе сетил за нещо забравено, очите се подбелиха, назъбникът изхвърча от устата му, кръвта пръсна в тънка струя от дупчица в носа му — там, където костта се строши. Тууомба изчака Боби да политне и чак тогава му нанесе следващ удар. В шатрата се възцари пълна тишина. Хари чу противното шляпване, когато юмрукът на Тууомба потъна за втори път в носа на Боби, а женският глас довърши остатъка от името му:

— … биииииии!

От главата на Боби пръсна розов фонтан от пот и кръв и окъпа ъгъла на ринга.

Тери се спусна към нокаутирания състезател и обяви вече станалия очевиден край на мача. Тишината под шатрата бе нарушена само от чаткането на обувките на жената в бяло по дървените дъски, докато тичаше към изхода. Отпред роклята ѝ бе опръскана с кръв, а самата жена имаше същото изненадано изражение като Боби.

Тууомба се опита да му помогне да се изправи, но секундантите го отблъснаха. Сред публиката се разнесоха нестройни ръкопляскания, ала бързо стихнаха. Когато обаче Тери се приближи до Тууомба и вдигна ръката му, избухнаха бурни дюдюкания.

— Май доста народ е заложил на местния шампион — поклати глава Ендрю. — Глупаци! Ела да си приберем печалбата и да влеем малко разум в главата на това малоумно мъри!

— Робин, уникален тъпак си! Направо заслужаваш да те затворят. И изобщо не се шегувам!

Робин Тууомба, Мърито, грейна в широка усмивка. Налагаше едното си око с леден компрес.

— По време на мача чух гласа ти, Тука. Да не си се запалил пак по хазарта? — тихо попита боксьорът.

Човек, свикнал думата му да се чува, веднага съобрази Хари. Гласът звучеше приятно и меко, изобщо не подсказваше, че мъж с такъв тембър току-що е потрошил носа на двойно по-едър противник.

Ендрю изсумтя.

— Хазарт? По мое време залагането за момчетата на Чийвър изобщо не влизаше в категорията хазарт. Но сега явно нещата не са толкова сигурни. Ако се оставяте подобни проклетници като този бял обесник да ви баламосват, къде ще му излезе краят?

Хари се прокашля.

— А, да. Робин, запознай се с Хари Хоули, мой приятел. Хари, пред теб е Робин Тууомба, най-свирепият побойник и убиец за удоволствие на Куинсленд.

Здрависаха се и Хари за пореден път изпита какво е да ти премажат ръката.

— Как си? — едва изрече той.

— Великолепно, приятелю. А ти? — попита на свой ред Тууомба и оголи редица бисернобели зъби.

— По-добре не съм бил — отвърна Хари и разтри пострадалата си десница.

Австралийските обичаи при запознанство съвсем скоро щяха да му стопят лагерите. Ендрю му беше обърнал внимание, че възпитанието изисква да пресилиш благоденствието си; едно вяло „бивам“ можело дори да засегне събеседника.

Тууомба посочи Ендрю с палец.

— Като стана дума за побойници, Тука светна ли те, че някога се боксираше за тима на Джим Чийвър?

— Явно все още има неща, които не знам за… за Тука. Раздава го много потаен.

— Потаен? — засмя се Тууомба. — Просто говори завоалирано. Тука ти казва всичко, което трябва да знаеш, стига да слушаш внимателно. Но, разбира се, едва ли ти е споменал, че от отбора го помолиха да прекрати кариерата си, защото го смятаха за твърде опасен противник. Колко скули, носове и челюсти лежат на съвестта ти, Тука? Спрягаха го за най-перспективния млад боксьор на Нов Южен Уелс. Имаше обаче един недостатък. Никак не умееше да се владее. Липсваше му всякаква дисциплина. По време на един мач нокаутира рефера, защото избързал да прекрати двубоя. И то в полза на Тука! На това му викам аз свирепост. Отнеха му състезателните права за две години.