Ю Несбьо - Прилепът

— Извинявай. Не съм искала да бъда цинична. Разбирам какво имаш предвид.

Слаб полъх от улицата раздвижи пламъка на свещта помежду им.

Биргита разказа как преди четири години заедно с гаджето ѝ си стегнали багажа в туристически раници и поели на околосветска обиколка. От Сидни се придвижили до Кеърнс с автобус и на автостоп, нощували в палатка и в евтини мотели, работели като хотелски администратори и готвачи в същите тези мотели, гмуркали се в Големия бариерен риф и плували рамо до рамо с костенурки и акули чук. Медитирали до скалния монолит Ейърс Рок, с лишения спестили пари за влака между Аделаида и Алис Спрингс, присъствали на концерт в „Краудид Хаус“ в Мелбърн и скъсали в мотел в Сидни.

— Странно как нещо, което е вървяло толкова добре, се оказва толкова… порочно.

— Порочно?

Биргита се поколеба. Навярно смяташе, че е разказала достатъчно за себе си на този напорист норвежец.

— Не знам как да го обясня. Пътем изгубихме нещо, нещо, което бяхме имали, но го бяхме приели за даденост. Престанахме да се забелязваме, престанахме и да се докосваме. Превърнахме се в спътници — удобни един за друг, защото е по-евтино да наемаш двойна стая и е по-безопасно да имаш другар, когато нощуваш в палатка. Той се запозна с дъщерята на немски богаташ в Нуса, аз продължих, за да му дам време да прекрати авантюрата си на спокойствие. Изобщо не ми пукаше за него. Когато той пристигна в Сидни, му казах, че съм се влюбила в американски сърфист. Не знам дали ми повярва, навярно се е досетил, че си измислям повод, удобен и за двама ни да прекратим връзката. Опитахме се да се скараме в мотелската стая в Сидни, но не успяхме дори да си устроим скандал. Помолих го да тръгне пръв за Швеция, а аз да го последвам малко по-късно.

— Е, вече е натрупал сериозна преднина.

— Връзката ни продължи шест години. Вярваш ли ми, че почти съм забравила как изглежда?

— Да.

— Не допусках подобен развой на нещата — въздъхна Биргита. — Бях убедена, че ще се оженим, ще си родим деца и ще живеем в малко предградие на Малмьо в къща с градина и шведски ежедневници, а сега… сега дори не си спомням как звучи гласът му, какво беше усещането да се любя с него, какво… — тя погледна Хари. — И как учтиво ме молеше да млъкна, когато след няколко чаши вино ми се развързваше езикът.

Хари се усмихна до уши. Биргита изобщо не изкоментира, че той не пие от бутилката с шардоне.

— Аз пък не съм никак учтив, а само заинтересуван.

— В такъв случай ще трябва да ми разкажеш нещо повече за себе си от това, че си полицай.

Биргита се наведе напред. Хари се стараеше да не гледа в деколтето ѝ. От нея се носеше ефирно ухание и той жадно го вдиша. Не биваше да се подлъгва. За Карл Лагерфелт и Кристиан Диор работеха все хитри познавачи на мъжките афродизиаци. Знаеха как да завъртят ума на всеки беззащитен клетник.

Биргита ухаеше просто превъзходно.

— Имам по-голяма сестра, майка ми почина преди няколко години, живея в апартамент в „Тьойен“, защото не мога да се отърва от него, не съм се обвързвал за дълго и само една от връзките ми остави траен отпечатък.

— Сериозно? В момента нямаш ли си приятелка?

— Нямам. Поддържам неангажиращи и безсмислени отношения с няколко жени. Те ме търсят по-често, отколкото аз тях.

Биргита се намръщи.

— Нещо лошо ли казах?

— Не одобрявам особено такъв тип мъже. Или жени. Падам си малко старомодна.

— Въпросните връзки отдавна са в миналото — увери я Хари и вдигна чашата с вода.

— Не ми харесват и угодническите отговори, които ми поднасяш — Биргита вдигна чашата си за наздраве.

— Какви качества включва твоят идеал за мъж?

Тя подпря брадичка на ръката си и се загледа замислено в празното пространство.

— Не знам. По-скоро съм наясно какви качества не искам да притежава, отколкото обратното.

— И кое те отблъсква? Освен угодническите отговори.

— Мъже, които се опитват да ме свалят.

— Често ли ставаш обект на свалки?

— Нека ти дам един съвет, Казанова — усмихна се тя. — Ако искаш да омаеш една жена, трябва да ѝ вдъхнеш усещането, че е уникална; че заслужава специално отношение, каквото не проявяваш към никоя друга. Мъже, които се опитват да забиват гаджета по баровете, изобщо не са разбрали това основно правило. Но за бохем като теб да се раздаваш за някакви барманки вероятно е равносилно, да хвърляш бисери на свинете.

Хари се засмя.

— Под „няколко“ имам предвид две. Казах го неопределено, защото звучи някак по-донжуановски, все едно са три или повече. При последната ни среща едната се канеше да се връща при бившия си. Благодари ми, задето съм ѝ предоставил толкова неусложнена и… безсмислена връзка. С другата възнамерявах да се обвържа трайно, но не се получи и тя твърди, че щом аз съм се отдръпнал, съм длъжен да ѝ осигурявам поне минимален сексуален живот, докато някой от нас не си намери друг партньор. Чакай малко — защо изпаднах в позицията да се оправдавам? Аз съм си нормален мъж и не вредя на никого. Да не намекваш, че се опитвам да омайвам някого?