Ю Несбьо - Прилепът

Събуди се от гърмеж: вероятно изстрел с пистолет. Полежа, заслушан в дъжда и шума от трафика из „Кингс Крос“. След малко заспа. И продължи да сънува Кристин до зори — поне така му се стори. В някои моменти тя имаше червена коса и говореше на шведски.

Беше девет часът.

Либи опря чело о вратата и затвори очи. Застанали от лявата и от дясната му страна, двама полицаи в черни бронежилетки следяха напрегнато действията му и държаха оръжията си в готовност. Зад тях на стълбите стояха Уодкинс, Йонг и Хари.

— Напред! — Либи издърпа внимателно шперца.

— Не забравяйте да не пипате нищо, ако заварим апартамента празен! — прошепна Уодкинс.

Либи застана до вратата и я отвори, а двамата полицаи нахлуха, стиснали пистолетите с две ръце в съответствие с инструкциите.

— Сигурен ли си, че вътре не е монтирана аларма? — прошепна Хари.

— Обадихме се във всички охранителни фирми в града. Нито една не е поела ангажимент за този апартамент — отвърна Уодкинс.

— Шшт! Какъв е този звук? — попита Либи.

Наостриха уши, но не чуха нищо съществено.

— Дотук с теорията какъв експерт по бомбите е Тууомба — сухо промърмори Уодкинс.

Един от полицаите се върна.

— Чисто е — докладва той.

Отдъхнаха си и влязоха. Либи натисна ключа за осветлението в коридора, но лампата не светна.

— Ама че работа — той пробва да светне в малката, но много спретната и чиста дневна. Нищо. — Сигурно е изгорял бушон.

— Няма значение — успокои го Уодкинс. — Влиза достатъчно светлина, за да проведем обиска. Хари, ти поеми кухнята. Либи ще вземе банята, а ти, Йонг…

Китаецът стоеше пред компютър върху бюрото до прозореца.

— Имам някакво предчувствие… Либи, я иди да провериш с фенера таблото с бушоните в коридора.

Либи излезе и след малко лампата в коридора светна, а компютърът се включи.

— Дяволска история — Либи се върна в дневната. — Около бушона беше намотан проводник и трябваше да го махна. От таблото минава покрай стената и стига до вратата.

— Бравата е електронна, нали? Бушонът е бил свързан с бравата и когато отворихме вратата, токът е угаснал. Звукът, който чухме при влизането, е бил от вентилатора на компютъра — Йонг затрака по клавиатурата. — Тази машина предоставя и опцията rapid resume , затова ще разберем кои програми са работели, преди да се изключи.

На екрана се появи синя снимка на земното кълбо, а от тонколоните се разнесе весел сигнал.

— Откъде да предположа! — възкликна Йонг. — Проклетият му хитрец! Виждате ли? — посочи някаква икона на екрана.

— Йонг, за бога, да не губим време за подобни глупости — помоли Уодкинс.

— Сър, ще ми услужите ли за малко с мобилния си телефон? — Дребничкият китаец дръпна апарата от ръката на Уодкинс, без да дочака отговор. — Какъв е домашният номер на Тууомба?

Хари му го продиктува: пишеше го на стационарния апарат до компютъра. Йонг го набра. Телефонът звънна и компютърът мигом издаде сигнал, а иконата се уголеми в максимален мащаб на екрана.

— Шшт! — предупреди Йонг.

След няколко секунди се чу кратко бипкане. Йонг побърза да прекъсне връзката.

Между веждите на Уодкинс се бе врязала дълбока бръчка.

— Какво, за бога, правиш?

— Сър, опасявам се, че Тууомба е създал сигнална инсталация, която да го извести за идването ни. И вече е задействана.

— Обясни! — Търпението на Уодкинс започна да се изчерпва.

— Виждате ли софтуерът, който се стартира? Това е съвсем обикновена програма за телефонен секретар, свързана към телефона посредством модем. Преди да излезе, Тууомба записва посланието си на компютъра на този микрофон. Когато някой му позвъни, програмата се активира, пуска съобщението на Тууомба и след краткото бипкане, което чухте, можете да запишете вашето съобщение направо на компютъра му.

— Йонг, знам какво е телефонен секретар. Но не разбирам какъв е замисълът.

— Като позвъних на домашния му номер, чухте ли гласа на Тууомба, преди да прозвучи въпросното бипкане, сър?

— Не…

— Защото Тууомба е записал съобщението си, но не го е запаметил.

На Уодкинс започна да му просветва.

— Значи твърдиш, че след като токът спря и компютърът се изключи, съобщението му се е изгубило.

— Именно, сър. — Понякога реакциите на Йонг изобщо не съответстваха на ситуацията. Така стана и сега. Той разцъфна в широка усмивка. — И ето ви аларма!