Ю Несбьо - Прилепът

Отново тихият смях. Хари се постара да диша дълбоко и спокойно. Толкова изплашен не се бе чувствал през целия си живот.

— Какво имаш предвид, като казваш, че е трябвало да ги наказваш?

— Какво?

— Нали преди малко каза, че си бил принуден да ги наказваш?

— А, да. Както вероятно ти е известно, психопатите често страдат от параноя или други изопачени възприятия на реалността. В моя случай аз съм убеден, че моята житейска мисия е да търся възмездие за злините, нанесени на моя народ.

— Като изнасилваш бели жени?

— Бездетни бели жени.

— Бездетни ли? — смая се Хари. Нито той, нито някой друг от следствената група бе обърнал внимание на този общ белег на жертвите. И как да им хрумне? Какво необичайно има, че тези съвсем млади жени не са раждали?

— Да. Още ли не си схванал, Хари? Тера нулиус. Когато вие, светлокожите, сте пристигнали по нашите земи, сте ни обявили за безимотни, защото не сме сеели нищо в земята. Отнели сте ни нашата родина, изнасилили сте я и сте я убили пред очите ни.

Тууомба нямаше нужда да повишава глас. Думите звучаха достатъчно гръмко.

— Е, днес вашите бездетни жени са моята тера нулиус. Никой не ги е осеменил, следователно никой не ги притежава. Просто следвам логиката на белокожите и действам на същия принцип.

— Но самият ти признаваш, че възприемаш реалността превратно, Тууомба! Сам разбираш колко извратено разсъждаваш!

— Извратено е, да. Но болестта е нещо нормално, Хари. Отсъствието на болести е опасно, защото тогава организмът престава да се бори и не след дълго рухва. Колкото до превратните представи, Хари, недей да ги подценяваш. Те са необходими на всяка култура. Да вземем твоята, например. В християнството се обсъжда открито колко трудно е да вярваш, как съмнението понякога започва да гризе и най-умния, най-богобоязливия свещеник. Но не е ли именно признаването на съмнението потвърждение, че вярата, чиито принципи човек е избрал да следва в живота, е изопачено възприемане на реалността, мироглед, срещу който цялото ти същество се бунтува? Човек не бива да се отказва толкова лесно от превратните си представи, Хари. В другия край на дъгата вероятно ни очаква възнаграждение.

Хари се отпусна по гръб в леглото. Опитваше се да прогони мисълта, че Биргита няма деца.

— Как разбираш дали са майки? — чу той дрезгавия си глас.

— Питам.

— Как…

— Част от тях ме излъгаха, че имали деца, които разчитали на тях, защото се надяваха да ги пощадя. Давах им трийсет секунди да го докажат. Ако майка не носи у себе си снимка с детето си, не е никаква майка, да ти кажа аз.

Хари преглътна.

— Защо блондинки?

— Този критерий не е задължителен. Просто така свеждам до минимум риска в жилите на някоя от жертвите ми да тече аборигенска кръв.

Хари се мъчеше да не мисли за млечнобялата кожа на Биргита.

Тууомба се засмя тихо.

— Разбирам, че те вълнуват доста въпроси, Хари, но мобилните услуги струват скъпо, а идеалистите като мен не са богати. Знаеш какво трябва да сториш. И какво — не.

Тууомба затвори. По време на разговора бързо спускащият се здрач потопи стаята в сивкав сумрак. От процепа под вратата се подаваха две антенки на хлебарка. Явно проучваха дали теренът е безопасен. Хари придърпа чаршафа и се сви. Отвън самотна кукабура подхвана вечерния си концерт, а „Кингс Крос“ се настройваше за поредната дълга нощ.

Хари сънува Кристин. Възможно беше сънят да е продължил едва няколко секунди, придружен с така нареченото БДО — бързо движение на очите, но понеже събитията протичаха в рамките на шест месеца, навярно бе отнело повече време. Облечена в зеления си халат, тя го милваше по косата и го молеше да тръгне с нея. Той я попита къде отива, но тя стоеше до отворената балконска врата, завесите се ветрееха около нея, а децата в задния двор вдигаха такава глъчка, че удавиха думите ѝ. От време на време слънцето го заслепяваше и тя съвсем се изгубваше от погледа му.

Той стана от леглото и се приближи, за да чуе какво му казва, ала тя се засмя звънливо, изтича на балкона, покатери се на перилата и се понесе като зелен балон. Политна над покривите на сградите, надавайки викове: „Всички ще дойдат! Всички ще дойдат!“ По-късно — пак насън — Хари обиколи всички познати да пита къде ще е купонът, те обаче или не знаеха, или вече бяха тръгнали натам. Спусна се към плувния комплекс „Фрогнер“. Понеже нямаше пари за вход, се покатери по оградата.

Приземи се от другата страна и установи, че се е одрал. Кръвта се точеше на червена пътечка зад него по тревата, по плочите и по стълбите към трамплина. Понеже там нямаше никого, той легна възнак и се загледа в небето, докато слушаше мокрите шляпвания на кървавите капки по ръба на басейна. Високо горе, откъдето грееше слънцето, мярна носеща се зелена фигура. Оформи бинокъл с дланите си и я видя по-ясно: приказно красива и почти прозрачна.